— Бързам — заяви сътрудничката й и излезе.
След час Ив намръщено преглеждаше доклада на „метачите“, в който се казваше, че не са открили почти никакви следи на местопрестъплението.
— Мръсникът не е оставил дори косъм — ядно промълви тя и уморено потърка очите си. Реши да отиде в апартамента на жертвата и да си представи какво се е случило. При първия оглед беше забелязала само кръвта и отрязаните крайници.
Непознатият отново беше използвал цитат от Соломоновите притчи, следователно се предполагаше, че следващата му жертва ще принадлежи към света на богатите. Което според Ив означаваше, че убиецът може да е набелязал един от хилядите обитатели на нюйоркските богаташки квартали.
Едно беше ясно, че престъпникът е обсебен от идеята за отмъщение. Питаше се дали следващият му обект по някакъв начин е свързан с Бренън. Поиска от компютъра списъка с имената на сътрудниците и приятелите на Томас Бренън, който Рурк й беше изпратил. Забеляза, че покойният не е имал любовници, иначе Рурк непременно щеше да ги открие. Томас Бренън е бил верен съпруг, а сега жена му беше вдовица.
Някой почука на вратата, Ив вдигна очи и се намръщи. На прага стоеше мъж на около двайсет и пет, с красиво момчешко лице, очевидно проявяващ склонност към модните дрехи. Ръстът му едва ли надвишаваше метър и шейсет, затова непознатият се беше постарал да го компенсира с яркожълти ботуши с висок ток. Носеше джинсови панталони, провиснали на коленете, и яке с оръфани маншети. Златистата му коса стигаше до кръста и беше вързана на опашка. На лявото му ухо проблясваха половин дузина златни халкички.
— Сбъркал си посоката, приятел — подвикна му тя. — Тук е отдел „Убийства“.
— А ти сигурно си Далас — усмихна се младият мъж и на бузите му се появиха трапчинки. Ив забеляза, че очите му са сиво-зелени. — Казвам се Макнаб.
Ив едва се въздържа да не изстене, когато му протегна ръка, и забеляза многобройните му пръстени. В главата й се въртеше една и съща мисъл: „Само това ми липсваше.“ Ала на глас изрече:
— Значи си от хората на Фийни…
— Да, назначиха ме преди шест месеца. — Младокът се огледа и заяви: — Жестоко са ви прецакали при разпределянето на средствата. В нашия отдел дори гардеробите са по-големи от тази стаичка. — Вдигна очи и като видя Пийбоди, целият засия. — Адски си падам по жени в униформа.
— Пийбоди, запознай се с детектив Макнаб.
Тя критично го огледа и присви очи, сякаш блестящите му пръстени и обеци я бяха заслепили, сетне попита:
— Това ли е униформата на служителите от вашия отдел?
— Миличка, забравяш, че днес е събота. Обадиха ми се у дома и ми съобщиха, че търсите помощ, затова се отбих да видя каква е ситуацията. А колкото до дрехите ми, в нашия отдел не държим на униформеното облекло.
— Очевидно е. — Тя понечи да се промъкне покрай него, но той отново се ухили и заяви:
— Ако и тримата влезем в тази стая кутийка, ще ни обвинят в нечисти помисли. Обаче съм много навит. — Отмести се колкото да пропусне Пийбоди, огледа пищните й форми и си каза, че мацето си го бива. Когато вдигна поглед, забеляза студеното изражение на Ив и смутено се изкашля. Говореше се, че тя не понася глупците. — С какво мога да ти бъда полезен, лейтенант?
— Разследвам жестоко убийство и се страхувам, че утре сутринта може да загине още един човек. Трябва да разберем откъде се е обаждал престъпникът, както и по какъв начин този гад блокира всичките ни линии.
— В такъв случай си попаднала на човека, които ще ти свърши работа. На този ли видеотелефон са ти се обаждали? — Когато тя кимна, Макнаб се приближи до бюрото й.
— Ако не възразяваш, ще седна на мястото ти.
— Заповядай. — Ив стана и се отдръпна встрани. — Пийбоди, днес следобед трябва да бъда в моргата. Опитай се да отклониш посещението на госпожа Бренън, ако не успееш, запиши показанията й. После ще решим откъде да започнем проверката на ресторантите. Търсим човек, емигрирал в Америка, който работи в дома си и който е познавал Томас Бренън. Имам списък на най-близките приятели и на сътрудниците на убития. Искам колкото е възможно по-бързо да провериш всеки един и да набележиш онези, които имат мотив за извършване на престъплението. — Тя подаде на сътрудничката си разпечатката.
— Слушам, лейтенант.
— И още нещо — ако срещнеш човек на име Райли… или Дайси, обърни му специално внимание.