Макнаб внезапно престана да си тананика песничката, която според наблюденията на Ив беше любимата на всички служители от отдела на Фийни.
— Дайси Райли ли? — изкикоти се той.
— Какво толкова смешно съм казала, Макнаб?
— „Дайси Райли“ е ирландска песничка, любима на кръчмарската клиентела.
— Нима? — Ив присви очи. — Откъде знаеш? Ирландец ли си?
За миг усмивката му помръкна и красивото му лице се изкриви в презрителна гримаса.
— Шотландец съм, лейтенант. Дядо ми е бил войник от шотландския полк.
— Браво на него. Какво се говоря в песента?
— За една жена, която пие прекалено много.
— А пък аз смятах, че гатанката е свързана с място, където хората се хранят — замислено изрече Ив. — Мътните да го вземат. — Погледна списъка и добави: — Слава богу, че поне половината от тези заведения са кръчми. Ще проверим и всички барове, където се събират ирландци.
— За целта ще ви бъдат необходими поне двайсетина полицаи — намеси се Макнаб, сетне се върна към работата си.
— Не бери грижа за нас. Задачата ти е да откриеш откъде се е обаждал престъпникът. Пийбоди, искам списък с названията и местоположението на баровете. Униформеният донесе ли дисковете от Тауърс?
— Всеки момент ще бъде тук.
— Добре. Трябва ни план на града. Аз ще се заема с баровете в южната и западната част, а ти ще обиколиш заведенията в другите два района. — Щом Пийбоди излезе, Ив се обърна към младия мъж: — Действай по-бързо.
— Не мога. — Усмивката му се беше стопила, погледът му беше съсредоточен. — Преминах през няколко слоя, но не открих нищо. В момента прослушвам последното обаждане, но преодоляването на заглушаващото устройство изисква време…
— С което не разполагаме — прекъсна го тя и се отправи към вратата. Обърна се и добави: — Обади ми се веднага, щом узнаеш нещо.
Младежът забели очи и промърмори:
— Такива са всички жени. Винаги очакват чудеса от нас.
По пътя към моргата Ив се отби в десетина бара. Откри двамина собственици, които живееха над своите заведения. Когато паркира колата си на третия етаж на гаража пред сградата, побърза да се свърже със сътрудничката си.
— Пийбоди, как се справяш?
— Прекрасно — сигурна съм, че поне половин година униформата ми ще вони на тютюнев дим и уиски. — Пийбоди направи кисела гримаса. — Открих двама собственици, чиито жилища се намират зад заведенията им, но те отричат да са познавали Томас Бренън и твърдят, че нямат никакви врагове.
— И аз получавам горе-долу същите отговори. Продължавай, но помни, че всяка минута е ценна.
Ив слезе по стълбите, набра кода и влезе през задния вход на сградата. Заобиколи чакалнята, откъдето се разнасяше тежкият аромат на цветя и влезе право в моргата. Тук въздухът беше студен и сякаш лъхаше на смърт, която винаги напомняше за себе си, въпреки че стоманените врати се затваряха херметически.
Беше оставила Бренън във втората зала за аутопсии; с ирония си помисли, че мъртвецът едва ли е отишъл някъде другаде, затова се приближи към охранителната камера и показа значката си.
В момента се извършва аутопсия на Томас Х. Бренън. Моля, при влизане в залата да спазвате правилата за безопасност. Достъпът ви е разрешен, лейтенант Ив Далас.
Заключващият механизъм изщрака и вратата се отвори. Когато влезе в залата, Ив усети полъха на леден въздух.
Патологът не име Морис точно изваждаше мозъка на мъртвеца. Щом видя Ив, подвикна:
— Извинявай за закъснението, Далас. Тази сутрин имаме голям наплив на клиенти без предварителна резервация. Хората умират да дойдат при нас. — Той се засмя, доволен от каламбура си.
— Кажи ми какво си открил досега?
Морис претегли мозъка и го пусна в стъкленица с някаква течност. Ив забеляза, че косата му е вързана на дебела плитка и се спуска чак до кръста му. Под снежнобялата престилка той носеше плътно прилепнал виолетов костюм.
— Покойният е бил петдесет и две годишен и се е радвал на цветущо здраве. Преди години е имал счупване на пищяла, но костта е зараснала правилно. За последен път се е хранил четири часа преди настъпването на смъртта. Пил е и кафе, в което открих следи от успокояващо лекарство.
— Какво по-точно?
— Транквилант, който се продава без рецепта. Предполагам, че покойният се е чувствал леко замаян. — Морис въведе данните в компютърния си бележник и продължи: — Първо е била отрязана едната му ръка. Въпреки транквиланта, жертвата е изпаднала в шок, причинен от бързата загуба на голямо количество кръв.
Ив си спомни окървавените стени на апартамента и си помисли, че живителната течност е бликнала като фонтан от прерязаните артерии.