— Да не се отклоняваме от въпроса. — Отново беше придобил невъзмутимо изражение, но беше напрегнат като обтегната тетива. — Казваш, че Съмърсет е посетил Томи в деня на смъртта му, но това е невъзможно.
— Защо?
— Защото щеше да ми каже.
— Значи Съмърсет споделя всичко с теб, така ли? — Тя пъхна ръце в джобовете си и нетърпеливо закрачи из кабинета. — Близък ли беше с Бренън?
— Почти не го познаваше. Какво те кара да мислиш, че е бил там през същия ден?
— Разполагам с дисковете от системата за охрана на Лакшъри Тауърс. — Тя спря пред бюрото му. — На записа се вижда как в дванайсет на обяд Съмърсет влиза във фоайето на сградата, после се качва на асансьора. Но нито една камера не го е заснела да излиза от Лакшъри Тауърс. Според съдебния лекар смъртта на Бренън е настъпила около шест следобед. Но ръката му е била ампутирана в периода между дванайсет и четвърт и дванайсет и половина.
Рурк се приближи до масичката и си наля чаша бренди. Не му се пиеше, но трябваше да прави нещо, за да прикрие изненадата и смущението си. Загледа се в кехлибареното питие, а след няколко секунди промълви:
— Предполагам, че Съмърсет ти действа на нервите, Ив, че ти се струва… неприятен. — Той само повдигна вежда, когато тя презрително изсумтя. — Но в душата си знаеш, че е неспособен да извърши убийство, да измъчва с часове човешко същество. — Рурк отпи от брендито и добави: — Гарантирам, че Съмърсет не е убиец.
Ала Ив беше непреклонна. Решила бе да не се поддава на чувствата си.
— Щом гарантираш за него, кажи ми къде е бил от дванайсет до пет следобед на въпросната дата?
— Защо не го попиташ? — Той натисна копчето на някакъв монитор. — Съмърсет, моля те да дойдеш в кабинета ми. Моята съпруга иска да те попита нещо.
— Идвам веднага.
— От малък познавам Съмърсет — обърна се Рурк към Ив. — Разказах ти нашата история, доверих ти най-съкровената си тайна. А сега искам отново да ми се довериш и да повярваш, че той е невинен.
Сърцето й се сви, ала тя заяви:
— Не мога да си позволя лично отношение. Моля те, не го искай от мен.
— Но случилото се досега засяга лично теб. — Рурк се приближи до нея и нежно докосна страната й. — Както и мен.
Отпусна ръка, когато вратата се отвори.
Икономът влезе в кабинета. Посребрената му коса беше гладко сресана, черният му костюм бе безупречно изгладен, а обувките му бяха излъскани до блясък.
— Лейтенант — изрече с кисела гримаса, сякаш думата му засядаше на гърлото. — Какво обичате?
— Искам да знам защо вчера по обяд си бил в Лакшъри Тауърс.
Той се втренчи в нея така, като че беше прозрачна и стисна устни. Сетне надменно изрече:
— Не е ваша работа.
— Грешиш — именно моя работа е. Защо се срещна с Томас Бренън?
— С Томас Бренън ли? Та аз почти не го познавам. Не съм го виждал откакто напуснахме Ирландия.
— Тогава какво търсеше в Лакшъри Тауърс?
— Не разбирам какво общо има между Томи и посещението ми в онази сграда. В свободното си време мога да правя всичко… — Той замълча, погледна към Рурк и очите му се разшириха. — Да не би… Томи да е живял в Лакшъри Тауърс?
— Разговаряш с мен. — Ив застана помежду им, с лице към Съмърсет. — Отново те питам какво правеше там в дванайсет на обяд.
— Една моя позната живее в Лакшъри Тауърс. Бяхме се уговорили да обядваме заедно и да отидем на следобедно представление.
— Добре. — Чувствайки огромно облекчение, Ив извади записващото си устройство. — Как се казва дамата?
— Одри. Одри Мъръл.
— В кой апартамент живее?
— Номер 1218.
— Тя ще потвърди ли, че сте се срещнали в дванайсет и сте прекарали заедно следобеда?
Бледото лице на Съмърсет постепенно пребледня още повече и той заприлича на мъртвец. От устата му се отрони една-единствена дума:
— Не.
— Моля? — Ив вдигна поглед и не възрази, когато Рурк наля на иконома чаша бренди.
— Одри… госпожица Мъръл не беше вкъщи. Почаках я малко, после разбрах, че е… че й се е случило нещо не предвидено.
— Колко време я чака?
— Трийсет-четирийсет минути. — Страните му поруменяха от смущение. — После си тръгнах.
— Излязъл си през централния вход, нали?
— Разбира се.
— Само че охранителната камера не те е заснела да минаваш обратно през фоайето. Може би си използвал друг изход.
— Не съм.
Ив прехапа устни. Беше му подсказала как да излъже, но той не го бе сторил.
— Добре, да речем, че е така. Къде отиде после?
— Вече не ми се ходеше на театър, затова реших да се отбия в парка.