— Да му се не види! — възкликна Пийбоди и примирено въздъхна, когато Ив спря колата и се затича към ъгъла, сетне с нежелание я последва. Усетиха миризмата на изгоряло месо. Продавачите спореха толкова ожесточено, че не забелязаха Ив, докато тя изблъска встрани единия и грабна пожарогасителя, прикрепен към по-близката количка.
Беше почти сигурна, че е празен, но този път беше сгрешила. Напръска с пяна количките и изгаси огъня, но вместо да й благодарят, продавачите я обсипаха с ругатни на италиански и на китайски. Сетне, забравили свадата си, се обърнаха към нея, готови да я нападнат, но забелязаха униформената Пийбоди, поради което се задоволиха само с хвърляне на кръвожадни погледи.
Пийбоди огледа насъбралите се зяпачи, смръщи чело и нареди:
— Разотивайте се! Нямате работа тук! — Обърна се към началничката си и прошепна: — Винаги съм мечтаела да кажа точно това.
Но Ив като че изобщо не я чу и лицето й остана сериозно, когато й заповяда:
— Наложи им глоба за нарушаване на обществения ред, та да те запомнят за цял живот!
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди въздъхна, когато началничката й закрачи обратно към колата.
През останалия път до Лакшъри Тауърс и двете мълчаха. Този път на смяна беше портиерът дроид, който с уважение кимна, когато Ив му показа значката си и мина покрай него. С Пийбоди се качиха в асансьора, който се стрелна към дванайсетия етаж.
Застанаха пред снежнобялата врата на апартамента на Одри Мъръл и Ив позвъни. След секунда им отвори стройна брюнетка с красиви зелени очи, усмихна се и недоумяващо ги изгледа.
— Какво обичате?
— Вие ли сте Одри Мъръл?
— Да. — Жената се втренчи в униформената Пийбоди и машинално докосна огърлицата си от бели камъни. — Случило ли се е нещо?
— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса. — Ив й показа значката си. — Няма да ви отнемем много време.
— Разбира се. Моля, заповядайте.
Влязоха в просторна всекидневна, където преобладаваха пастелните тонове. Мебелите бяха подредени така, че образуваха уютни кътчета. На стените имаше картини в преливащи се, кървавочервени цветове.
Одри поведе неканените гостенки към три подковообразни кресла, тапицирани в яркосиня дамаска.
— Мога ли да ви предложа нещо? Чаша кафе или друга напитка?
— Не, благодаря.
Одри смутено се усмихна и се настани на едно от креслата.
Още щом я видя, Ив си каза, че тази стройна красавица с елегантна зелена рокля и грижливо фризирана коса е от типа жени, които допадат на Съмърсет.
Трудно бе да се определи възрастта й. Кожата й беше бяла и гладка, ръцете й — изящни, говореше тихо, без какъвто и да било акцент. Навярно наближаваше петдесетте и не пестеше пари за козметички и фризьори.
— Госпожице Мъръл, познавате ли човек на име Съмърсет?
— Ах, Лорънс! — Зелените й очи проблеснаха и тя се усмихна по-широко — очевидно се беше успокоила. — Разбира се, че го познавам.
— Как се запознахте?
— Всеки четвъртък вечер преподавам живопис в Института за култура. Лорънс е мой студент и посещава часовете по акварел.
— Той умее да рисува, така ли?
— И то много добре. В момента работи над поредица от натюрморти и… — Внезапно млъкна и отново докосна огърлицата си. — Какво се е случило с него? Добре ли е? Разтревожих се, когато не дойде в събота, но и през ум не ми мина, че…
— Какво? Нима е трябвало да ви посети в събота?
— Да. Всъщност… имахме среща. — Одри неловко се размърда и оправи прическата си. — Ние двамата… свързват ни общи интереси.
— Сигурна ли сте, че срещата ви не е била в петък?
— Разбира се. В събота щяхме да обядваме заедно, после щяхме да посетим едно дневно представление. — Тя въздъхна и кисело се усмихна. — Ще споделя нещо с вас, защото сте жена и ще ме разберете. Положих много усилия да изглеждам привлекателна… но бях много нервна. С Лорънс няколко пъти се бяхме виждали извън школата, но винаги под предлог, че ще говорим за изкуство. Това щеше да бъде първата ни „истинска“ среща. Разбирате ли, доста време не бях излизала с мъж, тъй като овдовях преди пет години. Бях съкрушена, когато Съмърсет изобщо не се появи. Ала сега ми е ясно, че се е случило нещо, което му е попречило. Ще ми кажете ли каква е причината?
— Къде бяхте в петък следобед, госпожице Мъръл?
— Обикалях магазините, подготвяйки се за срещата на следващия ден. Часове наред търсих подходяща рокля, чанта и обувки. После отидох на козметик и на фризьор. — Тя отново оправи прическата си.
— Съмърсет твърди, че е трябвало да се срещнете в петък.