— Личи си, че си възпитана от последователи на „Нова ера“ — отбеляза Ив.
— Не мисля, че храната и религията са свързани — заяви Пийбоди и си взе парче ананас, — въпреки че тялото ми е храм.
Ив облекчено се усмихна — сътрудничката й най-сетне й беше простила.
— Разполагам с информация, която в ролята си на служител на закона съм длъжна да съобщя на началството. Но нямам намерение да го сторя.
Пийбоди огледа парчето парникова праскова, сетне попита:
— Въпросната информация отнася ли се до случая, който сега разследвате?
— Да речем, че има връзка с него. Ако я споделя с теб, също ще бъдеш длъжна да рапортуваш на командира. В противен случай ще се превърнеш в съучастник, ще рискуваш работата си и вероятно ще попаднеш в затвора.
— Готова съм да рискувам. Сама мога да взимам решения.
— Така е. — Ив спря и се обърна, а вятърът разроши късата й коса, докато се взираше в сериозното лице на по-младата жена. — Ти си добро ченге, Пийбоди, и скоро ще станеш детектив. Знам колко държиш на това, защото си спомням собствената ми радост, когато ми връчиха значката.
Извърна поглед към поляната, където деца играеха под зорките погледи на бавачките си. Наблизо спря един от многобройните посетители на парка, който правеше обичайния си крос; протегна се и машинално посегна към флакона със сълзотворен спрей, когато някакъв просяк се насочи към него. В небето кръжеше хеликоптер на парковата охрана и монотонно бръмчеше.
— Информацията засяга и мен, затова реших да не я съобщавам, но ти не си замесена.
— Извинете, лейтенант, но грешите. Разбира се, ако не вярвате в моята преданост…
— Не става въпрос за преданост, а за изпълнение на служебния дълг. Това е нарушаване на закона и на… — Тя тежко въздъхна, приседна на една скамейка и прошепна: — Всъщност е страхотна каша.
— Ако споделите информацията с мен, ще мога ли да ви помогна за залавянето на убиеца на Томас Бренън и на Шон Конрой?
— Да.
— Искате ли честната ми дума, че всичко, което ми кажете, ще си остане между нас?
— Да. — Тя погледна в очите сътрудничката си, която седна до нея. — Съжалявам, но ще те помоля да ми обещаеш да не изпълниш дълга си.
— Имате думата ми, лейтенант. И изобщо не съжалявам.
За миг Ив затвори очи. Осъзна, че приятелството й с Пийбоди беше възникнало спонтанно и бе издържало изпитанието на времето.
— Всичко започнало в Дъблин — поде тя, — преди близо двайсет години. Момичето се казвало Марлена.
Разказа на сътрудничката си цялата история, като използваше полицейския жаргон, който и двете прекрасно разбираха. Когато свърши, Пийбоди остана безмълвна. Обядът на Ив беше недокоснат. Навътре в парка пееха птици и се опитваха да заглушат монотонното жужене на уличното движение.
— И през ум не ми е минавало, че Съмърсет има дъщеря — най-сетне промълви Пийбоди. — Колко ли е страдал, когато я е загубил? Няма нищо по-страшно от това, нали?
— Сигурно. Но винаги се случва нещо по-страшно — мъката води до жажда за отмъщение. Марлена, Съмърсет и Рурк са свързани от отмъщението. Спомни си значката, която открих при жертвите: детелина от едната страна, а от другата — знакът на църквата. Те символизират играта, която убиецът е подхванал, и фикс идеята му, че е пратеник на Бога.
— Щом е устроил капан на Съмърсет и е подправил дисковете, излиза, че е знаел за срещата му с Одри Мъръл.
— Да. Хората никога не са дискретни, колкото си въобразяват. Предполагам, че поне половината хора от курса са знаели за флирта им. Затова трябва да проверим всички курсисти. — Тя потърка очи. — Необходимо е Рурк да ми даде списък с имената на хората, които е убил, както и на онези, които са му помогнали да ги открие.
— Кой списък искате да проверя чрез компютъра?
Изненадващо за самата себе си Ив се просълзи, но побърза да се овладее и си каза, че е преуморена.
— Благодаря. Безкрайно съм ти задължена.
— Няма защо. Всъщност можете да ми се отблагодарите като ми дадете картофките.
— Непоправима си — позасмя се Ив, поклати глава и й подаде пликчето.
— Лейтенант, как ще избегнете рапорта пред командира?
— Още не съм решила. — Тя разсеяно потърка стомаха си, който я свиваше при мисълта за онова, което възнамеряваше да направи. — По-важно е веднага да се върнем в управлението. Трябва да накарам Макнаб да побърза с проследяването на обажданията, както и да се срещна с представителите на медиите преди сами да са научили за случилото се. Необходими са ми докладите на „метачите“ и на съдебния лекар по случая „Конрой“, а отгоре на всичко ми предстои скандал с Рурк.