— Не съм те молила за услуга! — сопна се тя и почувства, че губи контрол над себе си.
— И няма да я получиш. — Той се приближи до барчето, покрито с призрачен купол, извади бутилка уиски и си наля малко в кристална чаша. Искаше му се да го изпие на един дъх.
Ив беше доловила ледените нотки в гласа му и знаеше, че е разгневен, но се старае да не го показва. Би предпочела да й крещи, за да му отвърне със същото.
— Това вече е прекалено. Продължавай да се преструваш на обиден. Убити са двама души, има опасност да загине и трети. А пък аз притежавам информация, която официално не мога да използвам, освен ако не искам през следващите сто години да те посещавам във федералния затвор.
Рурк отпи от чашата си и злобно се усмихна.
— Не искам услуга от теб.
— Престани да се правиш на много велик, защото здравата си загазил, приятел. — Искаше й се да счупи нещо, но само рязко отмести стола си. — А заедно с теб е загазил и онзи кльощав дроид, когото толкова много обичаш. Ако искаш да ви измъкна от кашата, набързо трябва да преосмислиш поведението си.
— Досега винаги съм се справял и сам. — Рурк пресуши чашата си и рязко я постави на масата. — Много добре знаеш, че Съмърсет не е убил никого.
— Няма значение какво знам, важното е какво мога да докажа. — Тя отново разроши косата си, сетне сви длани в юмруци; усещаше как главата й започва да пулсира. — А пък ти забави разследването като скри истината.
— Само не ми казвай, че би се справила по-добре от мен, след като дори не разполагаш с модерна апаратура.
— Хей, не забравяй кой от двама ни е полицай! — извика Ив и почувства, че чашата на търпението й е преляла.
Сините му очи проблеснаха като стоманени остриета.
— Не бих могъл да го забравя.
— Запомни още, че е мое задължение да събирам веществени доказателства и информация и да ръководя разследването. Не се бъркам в работата ти и не искам ти да се бъркаш в моята, освен ако ти наредя да го сториш.
— Да ми наредиш ли? — Ив знаеше, че е предизвикала гнева му, но не отстъпи нито крачка, когато той се нахвърли върху нея, сграбчи я за ризата и я изправи на крака. — Какво ще се случи, ако не се подчиня на нарежданията ти, лейтенант? Може би отново ще затръшнеш вратата в лицето ми.
— Веднага ме пусни!
Ала той я дръпна още по-силно и продължи:
— Няма да ти позволя да го направиш втори път. Всяко търпение има граници и моето се изчерпа. Моля те да ми кажеш, ако не искаш да споделяш с мен леглото, ако не можеш да ме понасяш. Проклет да бъда, ако ти разреша отново да заключиш вратата.
— Ти си виновен за всичко! — кресна в отговор Ив. — Ядоса ме, затова не исках да разговарям с теб. Забравяш, че върху плещите ми тежи бремето на твоите деяния. Налага се да заобикалям законите, които си нарушил, вместо да те изпратя в затвора. — Тя силно го блъсна и се вбеси още повече, когато Рурк дори не се олюля. — Отгоре на всичко от мен се очаква да водя светски разговор с цяла банда надменни тъпанари, които непрекъснато каниш на вечеря, и да се притеснявам дали ще се облека както подобава.
— Нима си въобразяваш, че само на теб се налага да се приспособяваш? — Рурк гневно я разтърси, сетне я пусна и закрачи из кабинета. — Още не мога да повярвам, че съм се оженил за ченге. Каква ирония на съдбата!
— Не съм те карала насила! — Ив се нацупи и сложи ръце на кръста си. — Ти настояваше.
— А пък ти се съпротивляваше и още го правиш. До гуша ми дойде от номерата ти! Защо винаги искаш да отстъпвам и да се съгласявам с прищевките ти? — Въздухът в малкото помещение сякаш беше натежал от гнева му. — Примирявах се и правих компромиси безброй пъти. Усамотявай се, когато имаш работа или си изпаднала в типична женска криза, но знай, че няма да позволя на съпругата ми да затръшва вратата в лицето ми.
Ив смаяно го зяпна, когато той спомена „женските кризи“, но думата „съпруга“ я вбеси още повече и развърза езика й.
— Забранявам ти да произнасяш „съпругата ми“ с такъв тон. Все едно, че съм някаква твоя собственост… като един от елегантните ти костюми.
— Не ставай смешна.
— Сега пък съм била смешна. — Тя разпери ръце. — Наричаш ме смешна… и истеричка…
— Да, често се държиш отвратително.
Ив се задъха от ярост и пред очите й сякаш падна алена завеса.
— А пък ти си арогантен, властен егоист и мошеник!
Рурк развеселено повдигна вежда.
— Тогава защо още си с мен?
Ив усети, че се задушава и не успя да изрече нито дума. От гърлото й се изтръгна звук, който беше едновременно ръмжене и писък. Галахад скочи от бюрото и изплашено се сгуши под него.