Понякога тя с удивление си даваше сметка, че Рурк е първото и единственото чудо, с което се е срещнала в своя живот.
— Извинявай, че закъснях — изрече, но тонът й беше предизвикателен. Рурк леко се усмихна и повдигна вежда, сетне промълви:
— Сигурен съм, че е било абсолютно наложително. — Протегна й ръка и усети, че дланта й е студена като лед. В уморените й кехлибарени очи се четеше гняв. Той беше свикнал да я вижда капнала от умора и разгневена. Но сега беше бледа като платно и това го разтревожи. Надяваше се, че тъмночервените петна по джинсите й не са от собствената й кръв.
Нежно стисна ръката й, сетне я поднесе към устните си, без да откъсва поглед от лицето й.
— Уморена си, лейтенант — промърмори с едва забележим, напевен ирландски акцент. — Точно се канех да изпратя нашите гости. Отдели им само няколко минути, моля те.
— Добре. — Гневът й започна да стихва. — Съжалявам, че не можах да присъствам на вечерята. Знам, че беше важно за теб. — През открехнатата врата на салона тя видя петнайсетина мъже и жени в елегантни вечерни облекла; дочу шумоленето на скъпа коприна и съзря как проблясват скъпоценните камъни, инкрустирани в бижутата на дамите. Навярно изражението й беше издало нежеланието й да се присъедини към изисканата компания, тъй като Рурк се засмя.
— Само пет минути, скъпа. Съмнявам се, че преживяването ще бъде по-неприятно от онова, което си изпитала тази вечер.
Хвана я под ръка и я въведе в салона. Ив си помисли, че той се чувства еднакво добре сред висшето общество, както и сред хората от престъпния свят. Рурк я представи на хората, които тя не познаваше, напомни й имената на онези, с които се беше срещала преди, и същевременно незабелязано насочваше гостите към вратата.
Ив усети уханието на скъпи парфюми и вина, лъхна я аромата на ябълковото дърво, което гореше в камината. Ала все пак й се струваше, че миризмата на кръв е полепнала по нея.
Рурк се питаше дали любимата му знае колко невероятно красива изглежда. Износеното й кожено яке и мръсните й джинси ярко контрастираха с изисканите облекла на гостите. Късата й коса падаше на кичури около бледото й лице и подчертаваше очите й с цвят на уиски. Стараеше се да се движи грациозно, въпреки че едва се държеше на крака.
Той с възхищение си каза, че съпругата му е олицетворение на смелостта.
Ала когато и последният гост си отиде, тя печално поклати глава.
— Съмърсет е прав. Не съм подходяща жена за човек с твоето положение.
— Но вече си моя съпруга.
— Това не означава, че се справям със задълженията си. Знам, че тази вечер те изложих. Трябваше да… — Устните му се впиха в нейните и беше принудена да млъкне. Страстната му целувка я накара да се отпусне; тя машинално го прегърна през кръста и се притисна към него.
— Ето… така е по-добре — промърмори той, повдигна брадичката й и докосна трапчинката. — Мисля, че сме се разбрали — сам ще се занимавам с моите дела. Ти имаш достатъчно работа.
— Но нали настояваше да присъствам тази вечер?
— Уредих сливането на двете предприятия, но не и твоето очарователно присъствие. Неприятно ми е, че не ми се обади. Доста се разтревожих.
— Ами… забравих. Още не мога да свикна с факта, че съм омъжена и че някой се безпокои за мен. — Тя пъхна ръце в джобовете си и закрачи напред-назад по дългия коридор. — Не мога да повярвам, че съм твоя жена. Не вярвам да ти е много приятно, че се появих в този вид пред приятелите ти — милионери — навярно съм им заприличала на наркоманка.
— Не е вярно, изглеждаш като ченге. Мисля, че направи силно впечатление на неколцина от гостите ни, които не можеха да откъснат очи от оръжието ти и от кървавите петна върху панталоните ти. Надявам се, че не си ранена.
— Не съм. — Внезапно нещо се прекърши в душата й. Приближи се до стълбата, изкачи две стъпала и седна, сетне закри лицето си с длани — само в присъствието на Рурк си позволяваше да прояви на слабост.
Той се настани до нея, прегърна я през раменете и прошепна:
— Преживяла си нещо ужасно, нали?
— В много случаи казваме, че би могло да бъде и по-лошо, но това не важи за ужаса, който видях днес.
Рурк знаеше, че в ежедневието си тя се сблъсква с какви ли не отвратителни гледки, неведнъж я беше наблюдавал как работи на местопрестъплението.
— Искаш ли да ми разкажеш, за да ти олекне?
— Не, за бога! Не искам да мисля за видяното поне няколко часа. Искам да не мисля за каквото и да било.
— За това мога да ти помогна.
За първи път от часове насам Ив се усмихна.
— Не се и съмнявам.
— Да започнем ето така. — Той стана, приведе се и я взе в прегръдките си.