— Не е необходимо да ме носиш — не съм ранена.
Той дяволито се усмихна и преди да се заизкачва по стълбата, промърмори:
— Може би така се чувствам като истински мъж…
Ив го прегърна и отпусна глава върху рамото му. Внезапно се почувства много по-добре. Притвори очи и прошепна:
— В такъв случай най-малкото, което мога да направя, за да изкупя вината си за отсъствието си тази вечер, е да те накарам да се почувстваш като истински мъж.
Втора глава
Когато Ив се събуди, навън все още цареше мрак. Беше плувнала в пот. Знаеше, че е сънувала нещо ужасяващо, но образите от съня бяха неясни и замъглени. Тя изпита радост, че се отървала от кошмара и не се опита да си го спомни с подробности.
Беше сама в огромното легло, затова си позволи да потръпне. Сетне нареди на осветлението да се включи и облекчено въздъхна, щом мека светлина заля спалнята и прогони мрака. Изчака няколко секунди, после погледна към часовника.
Беше едва пет и четвърт. „Прекрасно!“ — помисли си, защото знаеше, че няма отново да заспи. Пък и Рурк не беше до нея, за да й помогне да прогони кошмарите. Питаше се дали някога ще се примири с мисълта, че е започнала да разчита на него. Само преди година дори не подозираше за неговото съществуване, а сега той се беше превърнал в неразделна част от нея… като собственото й сърце.
Стана от леглото и облече един от копринените халати, които съпругът й непрекъснато й подаряваше. Обърна се към таблото на стената и натисна бутона за търсене.
— Къде е Рурк?
НАМИРА СЕ КРАЙ БАСЕЙНА В ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ.
Хрумна й, че не е зле да поплува. Но първо щеше да посети залата за фитнес. Може би физическото натоварване щеше да й помогне по-бързо да забрави лошия сън.
Реши да слезе по стълбите вместо с асансьора, за да избегне срещата със Съмърсет. Имаше чувството, че икономът непрекъснато я дебне и неочаквано изниква от сенките, за да я изгледа пренебрежително или гневно. Не й се искаше да започва деня с нов скандал — продължение на вчерашната им „схватка“.
Гимнастическият салон беше оборудван с най-модерните съоръжения. Ив имаше възможност да влезе в двубой с дроида спаринг партньор, да вдига тежести или да остави устройствата да си вършат работата. Захвърли халата и облече черно трико. Искаше й се да направи дълъг пробег и след като си сложи леките спортни обувки, побърза да програмира видео маршрута си по видео пистата. Избра да бяга „по брега на океана“ — единственото място, освен големия град, където се усещаше като у дома. Устройството можеше да я пренесе сред природата, в пустинята или на друга планета, но тези изгледи я караха да чувства странно безпокойство.
Започна с бърз ход. Сините вълни се плискаха наблизо, първите слънчеви лъчи озаряваха хоризонта. С пронизителни писъци чайките кръжаха във въздуха. Ив дълбоко вдъхна влажния солен въздух и ускори крачка, щом усети, че мускулите й са станали по-гъвкави.
След като измина първите два километра, ускори темпото и съзнанието й сякаш се изпразни.
След запознанството си с Рурк няколко пъти беше идвала на този бряг — в действителност или чрез холограма. Допреди това най-голямата водна площ, която бе виждала, беше река Хъдзън.
„Животът се променя — помисли си. — Също и действителността.“
На седмия километър, когато беше започнала да изпитва умора, с крайчеца на окото си забеляза някакво движение. След миг Рурк, с още мокра коса от плуването в басейна, се изравни с нея и извика:
— Може би се опитваш да избягаш от нещо… или пък да настигнеш някого.
— Не, само реших да потичам.
— Много рано си станала, лейтенант.
— Предстои ми тежък ден — ще бъда затрупана с работа. — Тя ускори темпото.
Рурк развеселено се усмихна — съпругата му непременно трябваше да се състезава с някого. Настигна я с лекота и промърмори:
— Мислех, че няма да работиш през почивните дни.
— Възникна нещо спешно. — Ив спря и направи няколко упражнения за гръбните мускули. Сетне вдигна глава и го погледна в очите. Хрумна й, че сега не живее сама и че трябва да се съобразява със съпруга си. — Сигурно съм провалила плановете ти.
— Не се притеснявай, всичко е наред — отговори той и си помисли, че двудневната почивка на Мартиника, с която искаше да я изненада, може да почака. — През следващите четирийсет и осем часа нямам никакви ангажименти и съм изцяло на твое разположение.
Ив въздъхна. Чувството, че може да сподели всичко с Рурк, че вече не е сама на света, все още беше ново и не преставаше да я смайва.
— Може би ще се възползвам от предложението ти. Ала сега ми се иска да поплувам.
— Ще ти правя компания.