— Тази млада лейди, мистър Хамър… вие казвате, че е излязла с вашия приятел?
— Казах, че може би е излязла. Именно това искам да открия.
— Е, добре, бих могла да ви покажа техните снимки и тогава вие ще сте в състояние да я идентифицирате.
— Не, това едва ли ще свърши работа. Аз никога не съм я виждал.
— Тогава защо…
— Искам да разбера какво се е случило онази нощ, мис Рийвс.
— Джун, моля ви. Ухилих й се.
— Да не би да предполагате, че… — тя се засмя тайнствено — те са направили нещо лошо?
— Хич не ме е грижа какво са правили. Интересувам се само от това да я намеря. Виждате ли, този мой приятел… е мъртъв.
Очите й се навлажниха.
— О, ужасно съжалявам. Какво е станало?
— Самоубийство, както твърдят полицаите.
Джун озадачено прехапа долната си устна.
— В такъв случай, мистър Хамър…
— Майк, моля ви — казах аз.
— В такъв случай, Майк, защо трябва да намесваме момичето в тази история? В края на краищата…
— Приятелят ми имаше семейство — прекъснах я аз. — Ако някой любопитен репортер започне да си пъха носа навсякъде и се добере до някой сочен скандал, това ще причини много страдания на семейството му. Ако наистина е налице нещо от този род, бих желал да предотвратя възможните неприятни последствия.
Тя кимна бавно с глава, на лицето й бе изписано пълно разбиране.
— Прав си, Майк. Ще се видя с момичетата, когато идват за задачите си, и ще се опитам да разбера коя е била с него. Ще наминете ли по някое време утре?
Станах, държейки шапката си в ръката.
— Това би било прекрасно, Джун. До утре тогава.
— Довиждане. — Гласът й потъна в дълбокия регистър, тя стана и отново протегна ръка към мен. Всяко движение, което правеше, приличаше на движенията на изливаща се течност, в очите й тлееше огън, който чакаше да бъде раздухай. Обвих ръката си около нейната и почувствах как тя се стяга в нежна покана.
Тръгнах към вратата и се обърнах, за да кажа още веднъж довиждане. Очите на Джун сякаш ме засмукваха от горе до долу, тя се усмихваше. Нямах сили да произнеса и дума. Нещо в нея ме накара да се сгрея под дрехите си. Тя беше прекрасна и имаше телосложението на богиня, а очите й казваха, че беше добра, когато ставаше лоша.
Те казваха и нещо друго, нещо, което би трябвало да знам, но не можех да си спомня.
Когато се озовах пред асансьора, видях, че си имам компания. Компаньонката ми ме чакаше в другия край на коридора, облегнала се удобно на радиатора, и пушеше цигара.
Този път имаше повече дрехи на себе си. Когато ме видя, че идвам, тя смачка фаса с подметката на обувките си и се насочи към мен с толкова ясно очертано намерение, че очите ми започнаха да я събличат отново.
— Оправи ме — каза тя.
— Първо имам нужда от въвеждане.
— Ами, имаш!
Светлината над асансьора стана червена и аз чух как стоманеният плъх задълба в шахтата.
Когато стигнахме партера, тя ме взе под ръка и ме остави да я изведа на улицата. Бяхме вече на Бродуей, когато каза:
— Ако наистина имаш нужда от представяне, името ми е Кони Уелс. А ти кой си?
— Мистър Майкъл Хамър, пиленце. На времето бях частен детектив. Писаха за мен във вестниците наскоро.
Устните й се дръпнаха в нещо като усмивка.
— О, че аз съм била в чудесна компания. Завихме на север от Бродуей. Кони не питаше къде отиваме, но когато подминахме три бара един след друг, тя ме ръгна в ребрата и аз разбрах намека.
Заведението, в което влязохме, представляваше дълго и тясно помещение, с маси за лейди в дъното. Седнахме на една от тях, колкото се може по-навътре, и келнерът веднага се появи зад нас, мърморейки нещо под носа си.
И двамата поръчахме бира.
— Не си много скъпа за поддръжка — казах аз.
— Рестото ти ще издържи по-дълго по този начин — засмя се тя. — Не си богат, нали?
— Имам достатъчно мангизи. — И веднага добавих: — Но едва ли ще успееш да ми ги измъкнеш, момиченце.
Смехът й се разля като прелестна музика. Беше истински.
— Повечето от мъжете искат да ми купят всичко, което погледна. Ти нямаш ли такова желание?
Тя отпи от бирата си, като ме наблюдаваше над ръба на чашата си с очи, които блестяха като десет цента, излезли току-що от монетния двор.
— Може би ще ти купя още една бира, но това е всичко. Едно момиче, което познавах някога, ми беше казало, че никога не трябва да се бъркам в джоба, за да купувам каквото и да било. Жените с удоволствие го нравят вместо мен.
Тя ме погледна тъжно.
— Била е права.
— Разбира се — съгласих се аз.
Келнерът пристигна с поднос, на който имаше още четири бири. Сложи по две пред всеки от нас, взе парите и духна настрани. Когато освободи терена, Кони ме зазяпа безмълвно цяла минута.