— Какво правеше в студиото?
Казах й същото, което съобщих и на Джун. Тя поклати глава.
— Не ти вярвам.
— Защо?
— Не знам. Просто не ми звучи достоверно. Защо пък репортерите ще се опитват да измъкнат някой мръсен скандал от едно самоубийство?
Тя беше права, но не можех да й отговоря.
— Защото приятелят ми не е оставил бележка. Защото домашният му живот е бил щастлив. Защото имаше куп пари и никакви грижи.
— Сега звучи по-добре — каза тя.
Казах й за партито и за това, което мислех, че се бе случило на него. Когато свърших, я попитах:
— Познаваш ли някое от момичетата, които са били на ревюто онази вечер?
Този път смехът й беше малко по-дълбок.
— За съжаление, не. Не мога да ти кажа нищо по този въпрос. Виждаш ли, агенцията е разделена на две части. Грубо казано — чучела за демонстриране на облекла и нечучела. Аз съм една от захарните тортички, които запълват бельото и нощните дрехи в рекламите за леката промишленост. Чучелата за горно облекло не могат да запълнят и една хартиена кесия, затова са завистливи и се отнасят към нас, по-слабо платените момичета, като към боклук.
— Глупости — казах аз. — Видях няколко от тях. Че те дори не могат да въздъхнат, без да си загубят изкуствените бюстове.
Едва не се задави от смях.
— Много умно, Майк, наистина си страшен. Трябва да запомня киселите ти шеги. Момичетата ще си умрат от смях, като ги чуят.
Довърших последната бира и изтиках празните бутилки към ръба на масата.
— Хайде, рожбо, ще те закарам където искаш да отидеш, а след това ще се опитам да свърша нещо полезно.
— Искам да отидем в апартамента ми с теб.
— Ще те перна през ухото, ако не млъкнеш. Хайде, ставай.
Кони отметна глава назад и отново се разсмя.
— Ти направо ме съсипваш. Какво ли не биха дали десет други момчета, за да ме чуят да казвам това.
— Да нямаш намерение да го кажеш на десет други момчета?
— Не, Майк. — Гласът й се превърна в подканващ шепот.
Никъде не се виждаше свободно такси, така че тръгнахме надолу но Бродуей, докато не открихме едно такси, шофьорът на което мирно дремеше зад волана. Кони се вмъкна вътре и му даде адреса си на Шейсет и втора улица, след това ме притисна в ъгъла и взе ръката ми.
— Толкова ли е важно това, Майк? — каза тя. — Имам предвид това момиче и така нататък.
Потупах я по дланта.
— Това означава много за мен, рожбо. Повече, отколкото можеш да предположиш.
— Мога ли да ти помогна по някакъв начин? Искам да го направя, Майк. Честна дума.
Лицето й бе добило загрижен вид. Обърнах глава и я изгледах внимателно. Сериозното й изражение ме накара да кимна, преди дори да помисля.
— Имам огромна нужда от помощ, Кони. Не съм много сигурен, че моят приятел е излязъл с това момиче. Не съм сигурен, че тя ще си признае, дори и да го е направила, и нямам намерение да я обвинявам. Вече в нищо не съм сигурен.
— Какво ти каза Джун?
— Да дойда утре. Междувременно ще се опита да я намери.
— Джун е доста… как да кажа… — В нея има доста неща.
— Тя прави подобно впечатление на всички. Едно обикновено момиче няма никакви шансове редом с тази жена. — Кони преглътна и стисна ръката ми. — Кажи ми, че не е така.
— Не е така.
— Пак лъжеш — засмя се тя. — Както и да е. Просто мислех на глас. Да предположим, че това момиче е излязло заедно с твоя приятел. Той беше ли от тези, които биха се опитали да спечелят нещо от едно такова бързо запознанство?
Нахлупих шапката си на главата и се опитах да си представя Честър в ролята на сваляч. За мен той беше образец на семеен човек, за да може да играе ролята на вълк-единак. Отвърнах й „не“, но запазих съмненията за себе си. Трудно е да се каже какво би направил или не би направил някой, когато се намира в големия град без надзирател и без упражняваща постоянен контрол съвест.
— В такъв случай — продължи Кони — мисля, че ако това момиче е започнала да му играе игрички, както повечето от тях правят, тя щеше да го завлече в някое скъпо заведение, за да провери дълбочината на портфейла му. Казвали са ми, че това е доста забавно.
Тя се опитваше да ме подтикне към нещо. Разклати глава и остави косите си да се разпилеят по рамото й.
— Напоследък манекенките са научили пътя до няколко отдалечени заведения, където се събира точно такъв род публика. Не съм била там, но това може да се окаже добра следа.
Протегнах се и я ударих леко с пръст по брадичката.
— Харесва ми начинът, но който мислиш, момиче. Устните й бяха сочни и червени. Тя прокара език по тях, докато те не заблестяха от влагата, разделени съвсем леко, но достатъчно, за да ме погълнат, ако се окажех по-близо. Можех наистина да бъда погълнат, ако таксито не беше спряло до тротоара, и Кони изплези език по посока на шофьора. Направи кисела физиономия и ме хвана за ръка, за да бъде сигурна, че ще изляза с нея. Протегнах на шофьора няколко долара и му казах да задържи рестото.