— Сега е време за коктейли, Майк. Ще се качиш ли с мен?
— За малко.
— Проклет да си — каза тя. — Никога не съм полагала толкова усилия, за да накарам някое момче да ме свали.
Апартаментът й се намираше в малък жилищен блок, който нямаше претенции да бъде разкошен. Асансьорът на самообслужване не работеше и ние зачаткахме нагоре по стълбите към третия етаж. Кони започна да рови в джобовете си, докато не извади ключа. Натиснах копчето за лампата сякаш живеех тук постоянно, захвърлих шапката си на едно кресло във всекидневната и се разположих в друго.
— Какво предпочиташ — кафе или коктейл? — попита ме Кони.
— Първо кафе — отвърнах аз. — Не съм обядвал. Ако имаш малко яйца, можеш да ги прибавиш към менюто.
Протегнах ръка през облегалката на креслото към масичката със списанията и взех няколко, които бяха пълни със снимки на разголени момичета, които бяха значително по-добри от пощенските картички, които човек можеше да си купи в Мексико. Намерих Кони на няколко от тях и реших, че изглежда много добре.
Миризмата на кафе ме привлече като с магнит към кухнята и аз влязох вътре точно когато слагаше яйцата в една чиния. Не си казахме и дума, докато чинията не се изпразни. Когато накрая се облегнах назад и измъкнах пакета Лъки, тя попита:
— Добре ли беше?
— М-м-м…
Коктейлите бяха поднесени във всекидневната. Голямата стрелка на часовника ми се завъртя веднъж, след това още веднъж. Всеки път шейкърът се пълнеше отново догоре, а парчетата лед издаваха остри звуци, когато се удряха в металната повърхност. Седях си с чаша в ръката и с облегната назад глава, представяйки си досегашните събития като в мъгла. Кибритът ми беше свършил и когато слагах цигара в устата си, Кони прекосяваше стаята и се връщаше с огънче.
Един чудесен приятел беше мъртъв.
Бяха направени два изстрела.
Един куршум и една гилза бяха намерени в коридора.
Самоубийство.
По дяволите!
Отворих очи и погледнах към Кони. Тя се бе свила на дивана и ме наблюдаваше.
— Каква е по-нататъшната програма, рожбо?
— Вече е почти седем — отвърна тя. — Ще се облека и можеш да ме изведеш навън. Ако имаме късмет, може би ще разберем къде е ходил твоят приятел.
Бях много уморен, за да бъда мил. Очите ми бяха натежали от взиране в дима, който висеше във въздуха, а стомахът ми се бе нагорещил като парен котел от питиетата.
— Един човек е мъртъв — казах аз бавно. — Вестниците повтарят това, което твърдят и полицаите, а именно, че се е самоубил. Но аз знам по-добре. Момчето е било убито.
Тя замръзна на място, само цигарата в ръцете й помръдваше нервно.
— Исках да разбера защо е бил убит и започнах да проследявам пътя му през последните няколко дена. Открих, че онази нощ е бил с някакво момиче. Открих къде работи това момиче и започнах да задавам въпроси. Една много хубава манекенка с очарователно тяло започва да ме тласка напред и се кани да ми помогне в търсенията ми. В главата ми обаче се появяват някои идеи. Започвам да се чудя защо ли тази дама е загрижена толкова за някакво момче, което няма дори и работа, след като може да си осигури поне десетина други паралии, а това момче не може да й купи нищо повече от бира и се нахвърля върху яйцата, кафето и коктейлите й.
Тя издаде лек съскащ звук. Видях как смачква цигарата в ръката си, но дори и да изпитваше болка от опарването, тя не беше изписана на лицето й. Не помръднах докато се изправяше. Ръцете ми бяха положени зад главата ми като възглавница и си останаха там дори и когато тя застана разкрачена пред мен.
Кони удари толкова бързо, че дори не успях да си затворя очите. Не с отворена длан, а със стиснат юмрук, който одра бузата ми и се заби в челюстта ми. В устата си усетих привкус на кръв и когато се опитах да се ухиля, тя потече по брадичката ми.
— Имам пет братя — каза тя. В гласа й се долавяше ръмженето на разярено зверче. — Те са големи мръсници, но всички са истински мъже. Имам и още десет други момчета, които взети заедно няма да направят и един мъж. Тогава се появи ти. Бих ти смачкала тъпата глава. Имаш очи, но не можеш да виждаш. Добре, Майк. Ще ти дам да видиш нещо и тогава ще разбереш защо са всички тези грижи.
Ръката й сграбчи блузата за деколтето и я разкъса до долу. Копчетата й отлетяха в краката ми. Следващото нещо, което беше на нея, се разпадна на части със сух режещ звук и тя застана гордо, с ръце на хълбока, а гърдите й бодяха лицето ми. Тръпка на възбуда накара мускулите на стомаха й да се развълнуват и тя ми позволи да й се наслаждавам колкото искам.