Трябваше да сваля ръце и да се хвана за облегалките на креслото. Яката изведнъж започна да ме стяга, нещо лазеше по гърба ми.
Зъбите й бяха здраво стиснати. Очите й гледаха порочно.
— Оправи ме — каза тя.
Още една струйка кръв се стече по брадичката ми, напомняйки ми за това, което беше станало. Протегнах се и я цапнах през устата с колкото сила имах. Главата й се затресе, но тя все още стоеше изправена пред мен и очите й дори бяха станали по-порочни от преди.
— Още ли искаш да те оправя?
— Оправи ме — каза тя.
Глава 4
Вечеряхме в един китайски ресторант на Таймс Скуеър. Заведението беше пълно, но никой не си гледаше в чинията. Всички очи бяха фокусирани на Кони, включително и моите. Не можех да обвиня никого за това. Ако роклите с дълбоки деколтета изглеждаха предизвикателни, то тя бе приела предизвикателството и го беше захвърлила обратно върху мъжката половина на заведението.
Седях срещу нея на масата и се питах дали нечия кожа би могла да бъде по-нежна и гладка, чудейки се колко неща от тоалета си би могла да свали една жена, преди да изглежда съвършено гола. Май не бяха много.
Вечерята премина без много приказки. Ние се гледахме един друг, усмихвахме се и ядяхме. За първи път имах възможност да я разгледам безпристрастно, виждайки пред себе си жена, която притежавах, а не просто желаех. Най-лесно бе да се каже, че е прекрасна, но съвсем не беше лесно да се определи защо.
Аз обаче знаех защо. Тя беше честна и пряма. Тя искаше нещо и го казваше направо. Беше прекарала цял живот с петима мъже, които се отнасяха към нея като към брат и очакваха това да й харесва. Тя наистина го харесваше. За Кони работата като манекенка бе просто начин да си изкарва хляба. И ако тази работа беше свързана с престиж и известност, тя приемаше това като обикновен факт, без да му придава особено голяма значение.
Беше почти девет часът, когато излязохме навън и тръгнахме да се разхождаме с пълен стомах и приятното усещане, че почти всичко е наред.
— Ще ми кажеш ли разписанието си? — попитах я аз.
Ръката й намери моята и я взе внимателно под мишницата си.
— Мизерствал ли си някога, Майк?
— Някои хора смятат, че така и не мога да се измъкна от мизерията.
— Добре, тогава ето какво ще направим. Момичетата са полудели по старата част на града. Наричат я Бауъри. Звучи ли ти познато?
Погледнах я с любопитство.
— Бауъри?
— Изглежда, скоро не си се навъртал там. Бауъри доста се е променила. Не цялата улица, разбира се, но тук и там. Преди известно време един хитрец натрупа цяло състояние и превърна една мръсна дупка в капан за туристи. Нали знаеш, на улицата гъмжи от типични физиономии на гангстери, проститутки и крадци, които създават една неподражаема атмосфера, оказваща магнетично въздействие върху хората от висшето общество, които искат да видят как живее другата половина.
— Как, по дяволите, ще намерим това?
Махнах на едно такси и то спря до тротоара. Влязохме в него, казах на шофьора къде да кара и ръката му вдигна флагчето за заето.
— Някои хора — каза Кони — са уморени от еднообразието на старите неща. Направо се побъркват по нововъведенията. Бауъри е едно от тях.
— Кой притежава заведението?
Кони сви рамене и се притисна до мен.
— Не знам, Майк. Всичко ми е известно от втора ръка. Освен това подобни заведения вече не са изключение, такива има поне дузина. Както ти казах, това са места, където висят манекенки и купувачи, така че там всичко излиза доста солено.
Таксито умело лавираше в потока от коли, зави в една по-малко оживена улица и улучи зелените светофари, които ни закараха до долната част на Манхатън, без да спираме никъде. Подадох на шофьора няколко долара и помогнах на Кони да слезе.
Бауъри — една улица с хора без лица. Молещи гласове от сенките и шумолене на крадливи стъпки зад гърба ти. Случайни допири до ръкава и молби, в които тоновете на професионално отчаяние бяха отработени до съвършенство. Жени с плътно прилепнали към бедрата рокли, които ти хвърляха по един дълъг, настойчив поглед. В него можеше да прочетеш, че са достъпни и евтини. Люлеещите се врати на салоните се отваряха толкова често, че изглеждаха като огромни мигащи очи. Баровете бяха претъпкани. Покрай стойките се бяха наредили някакви човешки отрепки, които поддържаха топлия дъх на живота с някое друго питие или с порция димяща супа.
Отдавна не бях минавал но тези места. Едно такси спря до бордюра и някакъв момък в смокинг и с червенокоса мадама под ръка излязоха усмихнати от него. Около тях веднага се струпа тълпа просяци и червенокосата раздаде няколко дребни монети, след това пръсна около себе си по тротоара цяла шепа и започна да се смее с цял глас, когато боричкането започна.