Не съм котка, но подметките ми бързо се оказаха отново на пода. Палката просвистя над главата ми, докато все още не бях възстановил баланса на тялото си. Момъкът действаше прибързано, така че не ме улучи. Аз обаче го улучих. Аз бях голям, но той беше още по-голям. Едната ми ръка бе наранена и не исках да повреждам и другата. Облегнах се на стената и го изритах отдолу нагоре с върха на обувката си така, че почти го разцепих на две. Опита се да изкрещи, но вместо това издаде само някакъв бълбукащ звук. Палката падна на пода и той се стовари отгоре й с ръце, притискащи слабините. Този път го нацелих по-добре. Отстъпих половин крачка и го изритах право в лицето.
Хвърлих поглед към палката, вдигнах я и я претеглих на ръка. Това нещо беше направено да убива. Беше много обемиста за джоба ми, затова я преместих в празния кобур на пистолета под мишницата си и изръмжах нещо но посока на момъка на пода. Лежеше в собствената си кръв напълно изключил.
Стаята представляваше още едно преходно помещение, от типа на предишната. Близо до вратата, на стената бе облегнат един стол, чийто край се опираше в звукоизолиращата тапицерия. Просто за удоволствие домъкнах тъпанара до стола, настаних го някак си на него и отново наклоних облегалката към стената. Главата му бе сведена надолу и кръвта почти не се виждаше. Доста хора щяха да се изнижат покрай него, преди да започне да ги забелязва, помислих си аз.
Когато останах напълно доволен от мизансцена, откъртих ключалката на вратата, за да създам повече удобства за клиентите, и опитах другата врата, която водеше към задната стая. Беше отключена.
След полумрака на коридора светлините ме обляха така внезапно, че не успях да видя как Кони се приближи до мен.
— Къде беше, Майк? — попита ме тя.
Пръстите й се оказаха в дланта ми и аз ги стиснах леко.
— Срещнах приятели.
— Кого?
— О, това са хора, които не познаваш.
Тогава тя видя кръвта на опакото на дланта ми. Кожата на кокалчетата се бе отлепила. Лицето й изведнъж пребледня.
— Майк… какво си направил?
— Ударих се в ръба на вратата — ухилих се аз. Попита ме още нещо, но аз не я чух. Бях прекалено зает с оглеждането на мястото. Истинска златна мина. През шума от приглушените разговори можеше да се чуе въртенето на рулетките, възбудените възгласи, когато те спираха. Имаше маси за зарове, фаро, бакара и всички останали игри, които биха могли да накарат някого да се бръкне в джоба и да си опита късмета.
Помещението беше обзаведено като старомоден игрален салон в Дивия Запад с крещящи тапети на стените. Лампионът в центъра бе направен от колело на каруца и волски хамути, висящите медни фенери бяха почти невидими в светлината на ярките лампи в тях. До стената имаше петнайсетинаметров бар от тежко махагоново дърво с меден обков, неизползвани плювалници и огромни огледала с истински дупки от куршуми.
Ако някога бих поискал да бъда обкръжен от красота, то можех да я намеря тук. Красотата тук бе нещо обичайно. Тя беше признак на професионализъм. Съзираше се под грима на дамите и в обилието разголени рамене. Красотата можеше да се намери в манекенките, които демонстрираха това, което смятаха, че трябва да бъде рекламирано. Сякаш бях попаднал в съблекалнята на Фоли Бержер. Имаше толкова много красота, че ако се опиташе да я видиш наведнъж, можеше да си загубиш разсъдъка.
Направо не можех да повярвам на очите си.
Тръснах глава и Кони се усмихна:
— Трудно е за вярване, нали? Не беше въпрос, а констатация.
— Това е върхът.
— Казах ти, Майк. Това е последното увлечение. Заразително е като едра шарка. Но скоро модата ще отшуми, заведението ще се напълни със скучаещи хора и тогава всичко ще стане много досадно.
— Ще измислят нещо друго.
— Точно така. Сега заведението функционира почти като клуб. Всички се натискат да станат членове и пръскат пари наляво и надясно. Но няма да мине много време и това ще им омръзне.
— И цялата тази красота — в Бауъри! В средата на Бауъри! Пат би си отрязал дясната ръка само за да получи възможност да хвърли поглед тук… Може би ще поискам да му отрежат и лявата ръка.
Спрях се и започнах да зяпам отново около себе си. Красотата. Сега май започваше да изглежда плоска. Имаше твърде много дебели кореми и плешиви глави, които разваляха картината. Засякох Хомир и Ендрю, че се забавляват да играят крап. Очевидно Хомир печелеше, защото неговата любовница беше натъпкала чиповете, които той й даваше, в чантичката си. Останалите бе завила в носната си кърпичка.