Обиколихме всички маси, преди да си изберем едно място в ъгъла. Седнахме на кожения диван и започнахме да наблюдаваме увеселението, като от време на време отпивахме от питиетата си. Един келнер в каубойски костюм ни донесе два хайбола и бисквитки, като съобщи, че това било за сметка на заведението.
Веднага щом се отдалечи, Кони попита:
— За какво мислиш, Майк?
— Не знам, сладур. Чудя се дали моят приятел си е падал по това.
— Не е ли бил като останалите?
— Имаш предвид дали е бил мъж?
— Нещо от този род.
— По дяволите, сигурно е бил. Кой мъж ще откаже да отиде на такова весело място с прекрасно момиче. Сам в града, без домашни престилки и намръщени съпруги. Свършил си е работата за деня и е поискал да се поразвлече малко. Това е достатъчно. Ако е трябвало да бъде убеждаван да дойде тук, едва ли е било нужно да го убеждават много.
Запалих една цигара и надигнах питието си. Отпих една дълга глътка и дръпнах дълбоко от цигарата, когато тълпата за момент се раздели, за да пропусне някакъв келнер, и аз видях целия бар.
Джун седеше пред стойката и се смееше на нещо, което Антон Липсек й казваше.
Ледът започна да чука по стените на чашата ми и по гърба ми отново полазиха мравки. Обърнах се към Кони:
— Ще се покриеш ли за малко?
— Тя наистина е прекрасна, нали, Майк?
Почервенях за първи път, откакто бях започнал да нося панталони.
— Тя е нещо различно. В сравнение с нея останалите изглеждат болни.
— И аз ли?
— Не съм я виждал без дрехи. Дотогава ти ще бъдеш най-добрата.
— Недей да лъжеш, Майк. — Очите й ми се присмиваха.
Станах и се ухилих.
— В случай че наистина искаш да знаеш, тя е най-хубавото нещо, което някога съм виждал. Започвам да се потя дори когато я гледам от петнайсет метра разстояние. Тя има всичко, което една истинска дама трябва да притежава, за да ти вземе акъла. Езикът ми започва да се преплита, когато говоря с нея, и ако ми каже да скоча, ще я попитам „Откъде?“, а ако ме помоли да се направя на глупак, ще го сторя на момента. Но съществува нещо, от което не мога да се освободя, ако разбираш какво имам предвид. Не я харесвам и не знам защо.
Кони се протегна и взе една цигара от моя пакет. Запали я и каза:
— Разбирам какво означава това. Добре, Майк, ще се покрия, но само за малко.
Погладих я по ръката и се насочих към мястото, където кралицата на боговете и богините великодушно даваше интервю. Когато ме видя, лицето й се огря от лъчезарна усмивка и в стомаха ми залудуваха хиляди малки дяволчета.
Подаде ми ръка и аз я сграбчих като мършав пес кокал.
— Майк, какво правиш тук?
Джун ме поведе към един от троновете на Олимп, като пусна почти неохотно ръката ми. Десетки очи, включително и тези на Антон Липсек, ме наблюдаваха със завист.
— Попаднах в мрежата на един флирт, когато излизах от офиса ти.
Антон започна да тресе козята си брадичка от смях, но бързо се овладя.
— Предполагам, че си струва да имаш добри физически данни — усмихна се Джун. Очите й обходиха тълпата. — Тук няма много мъже с подобни данни. Ти си цяла атракция.
Същото се отнасяше и за нея. Човек можеше да каже, че е облечена стилно, но не и че има прекалено много дрехи на себе си. Черната й вечерна рокля стигаше до изящната й шия, ръкавите се спускаха свободно надолу, за да се срещнат с ръкавиците й. Широките рамене и царствените очертания на талията й бяха покрити с блестяща коприна, която отразяваше светлината и прилепваше съблазнително към тялото й. Гърдите й бяха издадени мощно напред и леко помръдваха с всяко нейно вдишване и издишване.
— Ще пийнеш ли нещо?
Кимнах. Музиката на гласа й събуди бармана към живот и той сложи един хайбол пред мен. Антон се присъедини към нашия тост, след това се извини и тръгна към рулетката. Нарочно се извъртях на стола, надявайки се, че тя ще последва примера ми, така че само аз да можех да разполагам с нея.
Тя постъпи именно така и ми се усмихна в огледалото с дупките от куршуми.
— Имам новини за теб, Майк. Може би ще трябва да ги задържа за себе си, за да мога да те видя и утре.
Ръката ми започна да се стяга около чашата. Една от дупките в огледалото ми пречеше да я видя добре, затова се обърнах и я погледнах в очите.
— Момичето…
— Да. Намерих го.
Някога да ви е стягало толкова силно, че да сте мислили, че вътрешностите ви ще се преобърнат? Аз изпитвах точно това чувство.
— Продължавай — казах аз.
— Казва се Марион Лестър. Предполагам, че ще поискаш да я видиш лично, разбира се. Намира се в Чедуик Хотел. Беше третата, с която говорих тази сутрин, и тя веднага каза какво е станало, макар да изглеждаше малко наплашена, когато й разказах цялата история.