— Предполагах, че си тук.
Гласът й бе леден. Сложи чантичката си на бюрото и се разположи в старото ми кресло. По дяволите, сега това беше нейният офис.
— Много бързо се движиш, Велда.
— И ти не си по-бавен.
— Ако имаш предвид компанията ми от предишната нощ, приемам забележката ти.
— Точно така. Имам предвид начина, по който вършиш черната работа. Всички дами бяха много мили, точно твоят тим.
Ухилих й се.
— Бих искал да кажа нещо прилично за твоя ескорт, но не мога.
Ледът в гласа й се стопи и тя заговори по-меко.
— Внимавай, Майк, аз съм ревнива.
Не трябваше да се навеждам напред, за да стигна до нея. Креслото беше на колелца, които се движеха бързо. Зарових пръсти в косата й, започнах да казвам нещо и спрях. Вместо това я целунах по връхчето на носа. Пръстите й се стегнаха около кръста ми. Бе притворила очи и не видя как бутам чантичката й настрани. Тя се плъзна по ръба на бюрото и падна на пода с глухия звук на нещо тежко в нея. Пистолетът.
Този път я целунах по устата. Беше нежна, топла целувка. Лека целувка, но никога нямаше да я забравя. Тя ме остави с желанието да обвия ръце около нея и да я притискам в обятията си до полуда. Но не направих това. Облегнах се назад в креслото си и Велда каза:
— Никога не е било така преди, Майк. Не се отнасяй към мен като към другите.
Ръката ми трепереше, когато се опитвах да запаля следващата цигара.
— Не очаквах, че ще те намеря в Бауъри миналата нощ, рожбо.
— Нали ми каза да се захващам за работа?
— Добре. Да чуем какво си свършила.
Велда се облегна в креслото и ме фиксира с поглед.
— Каза ми да се концентрирам върху Уилър. Така и направих. Вестниците излагаха по-голямата част от детайлите по случая, така че нямаше какво повече да науча от тях. Взех първия самолет до Калъмбъс, посетих семейството му и неговите съдружници и веднага се върнах със следващия самолет.
Тя вдигна чантичката си от пода и извади малък черен бележник с откъсващи се листа, като го прелисти отзад напред.
— Ето какво научих но същество. Всички бяха съгласни, че Честър Уилър е бил енергичен, съвестен съпруг, баща и бизнесмен. Никога не е имал неприятности в семейството. Винаги когато е бил в командировка, е пишел или се е обаждал редовно вкъщи. Този път бяха получили две пощенски картички и едно телефонно обаждане. Позвънил веднага щом пристигнал в Ню Йорк, за да им каже, че пътуването се увенчало с търговски успех. Изпратил е една картичка на сина си с открит текст. Другата пощенска картичка носи клеймото на Бауъри и в нея той споменава, че е посетил някакво заведение, наречено Бауъри Ин. Написал е и едно писмо на жена си, в което няма нищо особено. В послеписа към двайсет и две годишната си дъщеря споменава, че е срещнал една нейна приятелка от гимназията, която работела в града. Това е последната информация, която те имаха за него, преди да получат известието за смъртта му… Когато се опитах да поразпитам партньорите му по бизнес, не можах да изровя нищо. Бизнесът му е вървял добре, правел е купища пари и въобще е нямал никакви грижи в това отношение. Стиснах здраво зъби.
— Напротив, разбрала си много неща — казах аз меко. Умът ми се върна към краткия разговор, който имах с Пат. За това как някакъв момък на име Емил Пери казал, че Уилър е бил доста потиснат, защото работите му не вървели добре. — Сигурна ли си за финансовото му положение?
— Да. Проверих кредитната му карта.
— Добре си направила. Продължавай.
— Така… единствената следа оставаше това заведение, наречено Бауъри Ин. Проведох няколко бързи разговора, когато се върнах в града, и разбрах какво представлява то. Изглежда, че познаваш мъжа, който е собственик на Бауъри Ин. Изиграх му една малка сцена и той се хвана. Малко трудно наистина. Изглежда, съвсем не те харесва, Майк.
— Няма за какво да го обвинявам. Веднъж стрелях по него.
— След като ти излезе, той не можеше да говори почти пет минути. Извини се и отиде в задната стая. Когато се върна, изглеждаше доволен от нещо. На ръцете си имаше кръв.
Динки си беше такъв. Обичаше да пуска в ход юмруците си, особено когато имаше телохранители зад себе си.
— Това ли е всичко?
— Практически всичко. Иска да ме види още веднъж.
Усетих как жилите на врата ми се опъват.
— Мръсното му копеле! Ще му отрежа топките за това.
Велда поклати глава и се разсмя.
— Не свиквай да бъдеш и ти ревнив, Майк. Не ти отива. Как мислиш, важно ли е да го видя още веднъж?
— Важно е — съгласих се аз неохотно.
— Все още ли става дума за убийство?
— Повече от всякога, сладур. Обзалагам се, че е голямо убийство. Голямо прекрасно убийство с пълен комплект от причини и следствия.