— Тогава какво ще предложиш да направя? Първо помислих добре, след това я погледнах за момент.
— Разиграй картата с този Клайд. Отваряй си очите и внимавай какво става. Ако бях на твое място, щях да оставя вкъщи разрешителното за частен детектив и пистолета. Не трябва да му позволяваме да те засече и да предприеме контрамерки. Ако си ме следвала досега, ще видиш каква е връзката. Първо, имаме Уилър. Разполагаме с факта, че може да е излязъл с тази манекенка и да е отишъл в Бауъри Ин, където да е срещнал някого, който да е станал причина за смъртта му. Ако Клайд няма нищо общо с това, аз ще отхвърля всички досегашни предпоставки, но неговата поява прави нещата твърде интересни, за да я подминаваме просто така. Има само една трудност. Джун е намерила момичето, с което е излязъл онази нощ. Тя не е ходила никъде с него.
— Но, Майк, в такъв случай…
— В такъв случай съм принуден да предположа, че е отишъл с някой друг и по друго време. По дяволите, много предположения се събраха. Прекалено много. Но най-малкото имаме за какво да се хванем и ако ти се навърташ достатъчно дълго около Клайд, нещо ще изникне по един или друг начин.
Велда се изправи, зае стойка за утринна гимнастика и се протегна така, че кончетата на дамското й сако и блузата щяха да изхвърчат като блуждаещи куршуми под напора на гърдите й. Трябваше да наведа глава надолу към едно списание, за да не я гледам. Клайд щеше да получи изумителен подарък за парите си. Нахлупих шапката си и й отворих вратата.
Когато слязохме на улицата, я качих в едно такси и гледах след нея, докато колата не зави зад ъгъла. Беше точно девет и половина, така че се отправих към най-близката телефонна кабина, пуснах една монета в прореза и набрах номера на полицейското управление. Пат беше пристигнал, но не можеха да го открият в момента. Казах на телефониста да му съобщи, че искам да се срещнем в една пицария на ъгъла зад управлението след половин час, и момчето отвърна, че ще предаде съобщението. Открих бричката си и се намъкнах в нея. Денят щеше да бъде много напрегнат.
Пат ме чакаше зад една полуизпита чаша кафе. Когато ме видя да влизам, той поръча още едно кафе и сладкиши. Прехвърлих крак през стола и седнах.
— Добро утро, капитане. Как вървят нещата в отдела?
— Гладко, Майк.
— О, много лошо.
Той остави чашата на масата. Лицето му беше бяло като тебешир.
— Не започвай отначало, Майк. Престорих се на обиден.
— Кой, аз ли? Какво мога да започна, след като всичко вече е започнало?
Сервитьорът донесе кафето ми и чиния с датски сладкиши. Надигнах чашата и опитах два от сладкишите, преди някой от нас да проговори. Пат обаче изгаряше от любопитство.
— Да чуем какво имаш, Майк — каза той.
— Нали няма да ми се сърдиш, Пат? Лицето му все още беше айсберг.
— Първо да чуя какво ще ми кажеш.
Нямах илюзии относно изражението на лицето си и жестокия поглед в очите. Гласът ми излизаше направо от гърдите и устните ми го оформяха в ръмжене, което разкривяваше устата ми.
— Ти си едно умно ченге, Пат. Всички го знаят, но най-добре от всички това е известно на мен, както, разбира се, и на теб. Освен това ти знаеш и нещо друго. Аз съм също толкова умен. Казах ти, че Уилър е бил убит, а ти ме поглади по главата и ми каза да се държа прилично. Сега ти го казвам отново, Пат. Уилър е бил убит. Ти можеш да ми помогнеш, но ако не искаш, аз ще се справя и сам. Ако го направя, нечия репутация ще бъде опетнена, в това число и твоята, а на мен не ми се иска това да стане. Познаваш ме и знаеш прекрасно, че не се шегувам. Почват да ми идват на, ум някои идеи, Пат. Не мога да кажа, че са лоши. Видях някои неща, които изглеждат добре. Неща, които придават вкус на убийството. Не след дълго ще открия още един убиец и някои окръжни прокурори ще се окажат с подут нос заради него.
Не знам какво очаквах да направи Пат. Може би очаквах да избухне или да ме отпише като луд. Но съвсем не очаквах да видя, че лицето му става студено, нито пък да го чуя, че казва:
— Отдавна съм ти дал правото да се съмняваш, Майк. Аз също смятам, че Уилър е бил убит.
Той се захили при израза на удивление, изписан на лицето ми и продължи:
— Но тук възниква една трудност. Някой е докладвал на окръжния прокурор за подозренията ти и той сам се зае със случая, като даде професионалното си мнение, подкрепено от заключението на медицинския експерт. В случая с Уилър той, без съмнение, вижда самоубийство. Предадоха ми да съсредоточа усилията си в разкриването на последните престъпления.
— Нашето момче май не харесва и теб, а?