Този път вдигнах чукчето на входната врата и го оставих да падне.
Една прислужничка в черно-бяла униформа отвори вратата и застана с ръка на дръжката.
— Добро утро. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Бих желал да видя мистър Пери — казах аз.
— Мистър Пери нареди да не бъде обезпокояван. Съжалявам много, сър.
— Вървете и кажете на мистър Пери, че веднага ще бъде обезпокоен. Кажете му, че Майк Хамър е тук и че това, което може да му направи един момък, наречен Рейни, аз ще го направя десет пъти по-добре. — Сграбчих дръжката и блъснах вратата и тя дори не се опита да ме спре, като видя израза на лицето ми. — Вървете и му кажете това.
Не трябваше да чакам дълго. Тя се върна и каза:
— Мистър Пери ще ви приеме в кабинета си, сър. — Посочи с ръка към далечния край на коридора и остана на място, чудейки се за какво ли можеше да става дума.
Мистър Пери беше уплашеният дебелак. Само че сега беше още по-уплашен. Не просто седеше, а бе заел огромното кожено кресло зад бюрото и трепереше от зъбите надолу. Сигурно само преди минута е прекарвал спокойно времето си, защото отворената книга лежеше със страниците надолу, а пурата все още димеше в пепелника.
Хвърлих шапката си на бюрото, изчистих с един замах прелестния боклук, който украсяваше благородната махагонова повърхност, и се настаних на ръба на бюрото.
— Ти си лъжец, Пери — съобщих му аз.
Устата на дебелака се отвори и долната му челюст започна да трепери още по-силно. Късите му дебели пръсти стискаха облегалката на креслото и се опитваха да изкарат сок от него. Не беше му останал много глас, когато каза:
— Как смеете да… в моя собствен дом! Как смеете… Извадих една цигара от пакета си и я напъхах в ъгъла на устата си. Нямах кибрит, затова си запалих от пурата му.
— Какво ти обеща Рейни, а Пери — едно добро натупване? — Погледнах към него през пушека. — Или може би куршум в гърба?
Очите му се смъкнаха от тавана към пода.
— За какво…
Довърших вместо него:
— Говоря за гангстера, наречен Рейни. Какво ти обеща?
Гласът на Пери почти изчезна и, изглежда, започна да му прилошава.
— Ще ти кажа нещо — споделих аз, — но след това ще поискам и отговор на един въпрос. Вече те предупредих, че това, което може да ти направи Рейни, ще изглежда като детска игра в сравнение с това, което аз мога да ти направя. Мога да те изкормя. Мога да ти вкарам куршум там, където боли най-много, и освен това ще си заредя пистолета добре. Говоря за едно момче, което си казал, че познаваш. Името му е Уилър, Честър Уилър. Беше намерен мъртъв в хотелската си стая и заключението беше самоубийство. Ти си съобщил на полицията, че е бил отчаян… заради бизнеса си.
Емил Пери кимна патетично с глава и прокара език по устните си. Наведох се напред, така че да съм в състояние да изплюя думите право в лицето му.
— Ти си един проклет лъжец, Пери. С бизнеса на Уилър всичко е наред. Казал си това на полицията, за да я въведеш в заблуждение, нали?
Страхът се прокрадна в очите му и той се опита да поклати отрицателно глава.
— Знаеш ли какво се е случило с Уилър? — Изричах думите само на няколко инча от него. — Бил е убит. И ще трябва да ти обясня още нещо… Ти си следващият в списъка, достатъчно е убиецът да разбере, че съм те настъпил по опашката. Той няма да ти повярва, че не си проговорил, и ти, скъпи ми дебели приятелю, ще си получиш милия мръсен куршум някъде в червата.
Очите на Емил Пери изглеждаха като въглени на сняг. Докато брадичката му трепереше, той престана да диша, страните му посиняха и накрая изключи. Седнах на ръба на бюрото и допуших цигарата си в очакване да се свести.
За това бяха необходими цели пет минути и той приличаше на маджунена топка, която някой бе размазал по креслото. Маджун в делови костюм.
Когато си отвори очите, той веднага посегна към перспиратора на бюрото. Налях му чаша студена вода и му я подадох. Издаваше силни бълбукащи звуци, докато я изпразваше.
Гласът ми стана безизразен.
— Дори не познаваш Уилър, нали така?
Изразът на лицето му беше достатъчно красноречив.
— Искаш ли да ми кажеш още нещо?
Пери успя да направи бързо отрицателно движение с глава. Станах, вдигнах си шапката и тръгнах към вратата. Преди да я отворя, хвърлих поглед назад през рамото си.
— Предполага се, че си добър гражданин, дебело момче. Ченгетата вярват на думите ти. Знаеш ли какво ще направя? Излизам и ще разбера какво ти е обещал Рейни и наистина ще го направя.