Момичето на гардероба изглеждаше така, сякаш упорито се опитваше да си пусне мустаци, но нямаше голям успех в това начинание. Изгледа ме смразяващо и се усмихна на Джун, като се зае с това да я оглежда от горе до долу. Когато момичето се обърна, за да закачи палтата, Джун ме погледна леко зачервена и аз не можах да сдържа усмивката си.
— Сега разбираш каква е работата, нали? — казах аз.
Тя покри с ръка устата ми.
— О, Майк, чувствам, че постъпих много глупаво. А аз си мислех, че те просто са настроени приятелски.
— Да, разбира се, много приятелски. Към теб, може би. Надявам се, забеляза студения прием, който ми бе оказан, а аз обикновено излизам само с дами.
Ресторантът представляваше дълго и тясно помещение със странични сепарета и няколко маси по средата. На масите нямаше никой, но повече от половината сепарета бяха заети, ако двама човека от един и същи пол могат въобще да заемат пространството в тях, особено ако единият седи на коленете на другия.
Един фъфлещ келнер с коса, която се увиваше около врата му, се приближи до нас, направи реверанс и ни поведе към последното сепаре в дъното. Поръчах коктейлите, които трябваше да предшестват пържолите, и келнерът изтанцува още един реверанс, който едва не включваше и целувка. Джун отвори едно украсено със скъпоценни камъни цигаре и извади една кинг сайз.
— Мисля, че те харесва, Майк — каза ми тя. — Ще запалиш ли?
Поклатих отрицателно глава и измъкнах предпоследната цигара от смачкания си пакет. Отпред в бара някой пусна монета в джукбокса и улучи плоча, която не се опитваше да ти отпори ушите. Парчето беше нежно и бавно, с гърлен саксофон, който изнасяше основната мелодия, — музика, която те караше да слушаш, вместо да говориш. Когато коктейлите пристигнаха, вдигнахме едновременно чашите.
— Ще предложиш ли тост, Майк? Очите й грееха към мен над чашата.
— За красотата — казах аз. — За Олимп. За богинята, която се разхожда между нас, смъртните.
— Между такива… чудесни смъртни — добави Джун.
Пресушихме чашите.
Имаше още коктейли и още тостове. Пържолите бяха поднесени и, както тя беше казала, бяха най-доброто нещо в света. Чувствах се сит и доволен, седях с цигара, от която се извиваше дим, наблюдавах света и се радвах, че съм част от него.
— Мислиш ли, Майк?
— Да, мисля си колко е прекрасно да си жив. Не трябваше да ме водиш тук, хубавице. Това ме отвлича от работата ми.
Лицето й се намръщи.
— Все още ли търсиш причината за смъртта на твоя приятел?
— Аха. Между другото, разпитах Марион. Именно тя е била с него. Всичко изглежда толкова благоприлично отгоре, че унищожава всичките ми хипотези. Страхувах се, че ще стане точно така. Трябва да започна всичко отначало.
— Отначало?
— Да, по дяволите. Не искам да оставям без работа момчетата от бакалията.
Тя не разбра какво имах предвид. Захилих се, след това се усмихнах широко и се разсмях. Нямах право да се чувствам толкова щастлив, но дълбоко в себе си знаех, че един ден слънцето отново щеше да изгрее и да ми посочи верния отговор.
— Какво беше това? Да не би да се смееш на мен?
— Не, Джун. Не мога да ти се смея. — Тя ми се изплези. — Смеех се на пътищата, по които ни носи животът. Понякога те са доста заплетени, след това изведнъж стават дяволски прости, ако дяволът може да бъде прост. Като дебелаците с момичетата с голи гърбове в Бауъри. Знаеш ли нещо… не мислех, че ще те открия там.
Тя грациозно повдигна рамене.
— Защо не? Много от твоите „дебелаци“ са прекрасни бизнес партньори.
— Виждам, че си достигнала върховете на кариерата.
Думите ми й доставиха истинско удоволствие. Тя кимна замислено.
— Не и без причина, Майк. Беше необходим колосален труд — както във, така и извън офиса. Ние работим за най-добрите модни къщи и разполагаме с прекрасен подбор от манекенки. Антон, както знаеш, е сравнително неизвестен като личност само защото отказва да рекламира дейността си като фотограф-художник, но неговата продукция е много по-качествена от тази на другите фотографи. Мисля, че вече си забелязал колко е заинтересуван от работата си.
— Аз също се интересувам от фотографията — казах аз.
Тя отново ми показа езика си.
— Напълно ти вярвам, че се интересуваш. Но се басирам, че няма да можеш да направиш една свястна снимка.