— Аз пък се обзалагам, че мога да направя доста неща.
— В такъв случай ще трябва да се съобразяваш с нашите етични норми.
— Глупости. Изпитвам истинско съжаление към бедния фотограф. Той върши цялата работа, а дебелаците получават наготово всички удоволствия. — Дръпнах от цигарата и присвих очи. — Знаеш ли, Клайд добре се е уредил в бизнеса.
Обикновената ми забележка за Клайд накараха веждите й да се повдигнат.
— Познаваш ли го?
— Разбира се, само че от друг ъгъл. Помоли го да ти разкаже за мен някой ден.
— Не го познавам толкова добре. Но ако ми се удаде случай, ще го помоля. Той е съвършен тип нелегален бизнесмен, не смяташ ли?
— Все едно че е слязъл от екрана. Кога е започнал бизнеса с това заведение?
Джун почука с деликатното си пръстче по бузата си.
— О… преди около шест месеца, или поне така мисля. Спомням си, че дойде в офиса, за да купи снимките на всички момичета. Помоли ги за автограф и ги покани на откриването. Всичко беше забулено в тайна, разбира се. Не исках да ходя там, докато не видях, че момичетата направо са полудели по него. По същия начин той е постъпил и в повечето от останалите агенции в града.
— Това момче има мозък, не може да му се отрече — изръмжах аз. — Приятно е, когато снимката ти виси на стената. Но той просто е изиграл момичетата, без те да разберат. Знаел е прекрасно, че много от тях се движат с паралии и че ще ги доведат в заведението му. Когато се е пръснал слухът, че там има и хазартни игри, бизнесът тръгнал още по-добре. Сега при него е пълно с туристи, които смятат, че всичко е много хитро и възбуждащо. Повечето от тях тайно се надяват, че полицията ще нахлуе в заведението и снимките им ще се появят във вестниците, за да има какво да изпратят вкъщи и да се похвалят пред приятелите си.
Тя ме гледаше намръщено.
— Чудя се на кого ли е платил — отбелязах мимоходом аз.
— Кой?
— Клайд, че кой друг? Някой прибира голямата парса и позволява на заведението да процъфтява. Клайд се ръси на някого с огромни суми, иначе ченгетата щяха да му седнат на врата още в нощта на откриването.
Джун каза безстрастно:
— O, Майк, тази тактика отмря заедно с ерата на сухия закон… — след това в гласа й сякаш се прокрадна любопитство. — Или може би все още е жива?
Погледнах през масата към тази жена, която носеше красотата си толкова гордо и арогантно.
— Досега ти си видяла само по-добрата част от живота, рожбо. Но има и такива неща, които едва ли би поискала да видиш.
Тя тръсна глава.
— Изглежда невероятно, че тези неща все още се случват, Майк.
Започнах леко да удрям юмрук в дланта.
— Невероятно, но факт… Чудя се какво ли ще стане, ако попритисна малко моя стар приятел Динки Уилямс. — Устата ми се изкриви в злобна усмивка. — Може би в тази идея има нещо. Може би… — Оставих изречението си да пътешества из необятните поля на семантиката и се зазяпах в стената.
Джун помаха на келнера и той пристигна веднага с още един поднос коктейли. Погледнах часовника си и установих, че следобедното време е напреднало доста.
— Това са последните, съгласна ли си?
Тя подпря брадичката си на ръцете си и се засмя.
— Мразя когато ме напускаш.
— И за мен не е удоволствие. — Тя все още се усмихваше и аз казах: — Попитах едно друго прекрасно момиче, което можеше да има десет други момчета, защо е избрала именно мен и тя ми даде добър отговор. Какъв е твоят, Джун?
Очите й бяха като морска бездна, която се опитваше да ме погълне. Устните й все още бяха извити в усмивка, която ставаше все по-тънка и по-тънка, докато от нея остана само една слаба следа. Пълните й прекрасни устни се раздвижиха леко, за да произнесат думите.
— Презирам хората, които ме носят на ръце. Презирам хората, които настояват да ме сложат на пиедестал. Мисля, че обичам да се отнасят с мен грубо, и ти си единственият, който е опитал да се държи по подобен начин.
— Не съм опитвал нищо.
— Не. Но си мислиш за това. Понякога дори не говориш учтиво.
Подобно на всички добри богини тя можеше да чете мисли и беше права. Напълно права. Не знаех какво, по дяволите, ставаше в главата ми, но понякога, когато погледнех към нея, ми се искаше да протегна ръка през масата и да я цапардосам през устата. Дори когато си помислех за това, усещах как вените на ръката ми се надуваха. Може би една богиня беше нещо прекалено за мен. Може би вече бях свикнал към друг тип, по-груба красота. Изхвърлих всички мисли от главата си и престанах да я гледам втренчено.
— Да се прибираме вкъщи — казах аз. — Днес имам да върша още много работа, а отгоре на това ми предстои и една дълга нощ.