Пъхнах една цигара в устата си и забравих да я запаля. Още чувах тракането на токчетата й по коридора. Разсеяно протегнах ръка към телефона и по навик набрах номера на Пат. Каза ми три път „здрасти“, преди да му отговоря и да го помоля да се срещнем в моя офис.
Погледнах ръцете си. Дланите ми се бяха навлажнили от потта. Запалих цигарата и седнах в креслото, унесен в мисли по Велда.
Глава 7
Пат пристигна след половин час. Влезе в офиса, започна да изтръсква снега от обувките си и да върти глава като северен елен. Когато свали палтото и шапката си, той хвърли куфарчето си на бюрото и издърпа един стол.
— Какво си се размечтал, Майк?
— От снега е. Винаги става така. Как вървяха нещата днес?
— Добре — отговори Пат. — Направо превъзходно. Окръжният прокурор си даде труда да ми напомни да не си пъхам носа където не ми е работата. Ако някога го изхвърлят от службата му, ще му сцепя хобота. — Сигурно прочете удивлението, което се бе изписало на лицето ми. — Добре де, добре. Знам, че не е в моя стил. Казвай какво има при теб. Уморих се от тези Тъпи бюрократи. На теб ти беше много лесно, преди да ти прибера разрешителното, дори не можеш да предположиш колко.
— Ще си го върна обратно.
— Може би. Но първо трябва да превърнем самоубийството в убийство.
— Днес без малко щеше да получиш възможност да разследваш още едно убийство, приятел.
Той спря по средата на някакво мъдро изречение и каза:
— Този път кой?
— Аз.
— Ти!
— Да, именно аз. И то на улицата, в най-голямата тарапана. Някой се опита да ме пречука с пистолет със заглушител. Улучиха само две витрини.
— Проклет да съм! Позвъниха ни по повод на една от тези витрини, тази на Трийсет и трета. Ако куршумът не бе пробил дупка във витрината зад стъклото и не беше намерен там, където трябваше да се очаква, че е, всичко можеше да мине за случаен инцидент. Къде беше другият опит?
Разказах му всичко и той отново се прокле. Посегна към телефона и звънна в главното управление, за да им нареди да проверят и тази витрина за следи от куршум. Когато сложи слушалката на вилката, го попитах:
— Какво ли ще направи окръжният прокурор, когато чуе за това?
— Престани да се халосваш. Няма да чуе нищо. Известна ти е репутацията, която имаш… онова умно копеле ще твърди, че някой от твоите приятели ти е пратил поздравителна картичка по случай празниците.
— Много е рано за това.
— Тогава ще се опита да ти предяви някое измислено обвинение и ще раздуха истерия във вестниците. Да върви по дяволите!
— Не говориш като добро ченге, приятелю. Лицето на Пат помръкна и той се наведе напред, оголил зъби почти до венците.
— Сега добрите ченгета не са в състояние да хванат убиеца. Писна ми, Майк. И двамата сме на мушката, а положението може да стане още по-напечено и това хич не ми харесва. Може би започвам да поумнявам. Малко благоприятни отзиви във вестниците няма да навредят и ако окръжният прокурор се опита да ми подреже опашката, ще имам по-добра опорна точка, когато ще трябва да го замеря с нещо.
Разсмях се. Боже господи, как само се разсмях! От десет години му пеех тази песен и едва сега той бе започнал да научава думите.
Ставаше по-забавно, отколкото в началото.
— Какво ще ми кажеш за Рейни? — попитах го аз. — Намери ли го?
— Намерих го.
— Да?
— Какво ми даваш! Зает е с организирането на така наречените професионални боеве. Наел е някаква арена на острова. Не можем да го пипнем за нищо. Какво толкова си се загрижил за него?
В бюрото ми имаше бутилка и аз налях две чаши.
— Той е замесен в това, Пат. Не зная точно по какъв начин, но е вътре в играта.
Вдигнах чашата в мълчалив тост и я изпразних. Направо изгори стомаха ми и се разположи на дъното му като горящ въглен. Оставих чашата на бюрото и седнах на перваза на прозореца.
— Ходих да видя Емил Пери. Рейни бе при него и го беше подплашил до смърт. Направо беше оглупял. Дори и аз не бих могъл да го уплаша повече. Пери беше казал, че Уилър е говорил за самоубийство, защото бизнесът му не вървял. Проверката обаче показа, че банковите му сметки пращят от мангизи. Можеш ли да разрешиш тази загадка?
Пат подсвирна леко.
Почаках го да си събере мислите.
— Спомняш ли си Динки Уилямс, Пат? Пат раздвижи главата си нагоре и надолу.
— Продължавай. — На лицето му отново се бе изписало изражението на професионално ченге.