Опитах се да прозвучи като нещо обикновено.
— Знаеш ли с какво се занимава сега?
— Не.
— Ако ти бях казал, че притежава денонощно заведение за хазартни игри в центъра на града, как щеше да реагираш?
— Щях да ти кажа, че си полудял, след това, че е невъзможно, и накрая щях да уведомя полицията на нравите.
— В такъв случай няма да ти кажа нищо.
Той удари юмруци с такава сила по бюрото, че цигарата ми подскочи.
— Няма да ми кажеш ли! Ще ми кажеш, и то веднага! Аз да не съм някое смотано ченге, че да си играеш с мен.
Приятно беше да го видя отново вбесен. Смъкнах се от перваза и се пльоснах в креслото. Лицето му беше червено като недопечена пържола.
— Виж какво, Пат. Ти все още си ченге. Вярваш в достойнството и лоялността на силите на реда. Може и да не искаш, но ще бъдеш служебно задължен да направиш точно това, което току-що ми каза. Ако го направиш, убиецът ще избяга.
Той се опита да каже нещо, но аз го спрях с едно махване на ръката.
— Кротувай и слушай внимателно. Мисля си, че в тази игра са замесени повече хора, отколкото ти и аз предполагахме в началото. Динк е вътре. Рейни е вътре. Момчета като Емил Пери са също вътре. Може би и още много други, за които не знаем нищо… поне засега. Точно в тази минута Динки Уилямс завърта големите пари на рулетката и игралните маси, без да има разрешение за това. Казах ти това не за да го разпространяваш наоколо. Може би ще нарани професионалното ти достойнство, но трябва да ти напомня, че нещата имат две страни… Щом Динки Уилямс е открил игрален дом, значи някой горе прибира процент от печалбата. Някой много голям. Някой изключително важен. А може и да са цяла група от незначителни личности, които, събрани заедно, могат да се окажат много влиятелни. Готов ли си да излезеш открито срещу тази система?
— По дяволите, нали ти казах, че ще го направя!
— Искаш ли да запазиш значката си? Да не мислиш, че ще се отървеш лесно?
Гласът му се превърна в дрезгав шепот.
— Ще го направя.
— Има и още нещо, за което трябва да помислиш, и ти знаеш какво е то. На теб просто ти харесва да го правиш. Сега, чуй ме внимателно. Аз имам свой подход към тези неща. Независимо дали ще го направим заедно или не, операцията ще се развива по моя план, в противен случай можеш да си натикаш носа в калта и сам да почнеш да изравяш фактите. Няма да ти бъде лесно. Ако Динки плаща на някого, ние можем да пипнем цялата банда наведнъж, а не само Динки. Сега казвай!
Мисля си, че ако имах разрешително, нямаше да го увъртам толкова, независимо дали Пат ми беше приятел или не. Но сега аз бях само име на вратата, което вече не значеше нищо. Пат ме погледна с отвращение и каза:
— Какъв велик капитан на отдела за убийства съм аз! Окръжният прокурор би си отрязал ръката, ако можеше да получи запис на нашия малък разговор. О’кей. Чакам вашите заповеди, инспекторе.
Отдадох му чест с два пръста.
— Първо, имаме нужда от убиеца. За да го хванем, трябва да разберем защо е бил убит Уилър. Ако споменеш някъде, че едно момче на име Клайд ще си има големи неприятности, може и да стигнем до някакъв резултат. Няма да бъде кой знае какво, но може и да ни насочи в издирванията ни.
— Кой пък е Клайд? — В гласа му се чувстваха злокобни нотки.
— Клайд е новият прякор на Динки. Забавлява се. Пат се озъби.
— Това име може да донесе на този, който го носи, много неприятности, Майк. Вече съм чувал да го споменават и преди. — Той стана и измъкна една цигара от моя пакет Лъки. Седях и чаках. — Политиката ни май започва да прилича на тази на Уорд.
— Е, и?
— Искам да кажа, че си много умно копеле. Бих казал дори, че трябваше да бъдеш ченге. Досега или щеше да си шеф на полицията, или отдавна мъртъв. Едно от двете. Макар че все още можеш да умреш.
— Едва не го направих днес следобед.
— Разбира се, ясно е защо. Този Клайд е настъпил всички местни маймуни но опашката. Той може да уреди всичко — от квитанция за паркиране до въоръжен грабеж и убийство. Достатъчно е само да споменеш името му и някой започва да се кланя и почесва където не го сърби. Нашият стар приятел Динки наистина се е издигнал в обществото.
— Глупости! Той е нищожно парвеню.
— Така ли смяташ? Ако е същият момък, за когото говорим, той е в състояние да дърпа доста конци.
Пат изглеждаше много спокоен и това не ми харесваше. Имаше доста неща, за които исках да го питам, но се страхувах от отговорите.
— Има ли нещо ново около хотела? — попитах го аз. — Обеща да провериш там.
— Проверих. Никой не се е регистрирал в деня на убийството, но някои от гостите на хотела са имали посетители същата тази нощ. Всички имат удовлетворително алиби.