— Джун сигурно печели купища пари — забелязах аз.
— Обзалагам се, че го нрави. Освен голямата заплата тя постоянно получава подаръци от свръхщедрите клиенти. Понякога ми е направо жал за Антон, че не притежава нюх към парите.
— Какво ще ми кажеш за него?
— О, той е много артистичен тип. Въобще не се интересува от парите, след като може да се занимава с любимата си работа. Не позволява на подчинените си да вършат фотографската работа. Може именно затова агенцията има такъв успех.
— Женен ли е? Една съпруга би могла да го излекува от тази безгрижност.
— Антон, да е женен? Караш ме да се смея. След всички жени, които е опипвал с пръсти на професионалист, едва ли някоя ще може да привлече това момче. Той си е направо фригиден. За един французин това е голям позор.
— Французин?
Кони кимна и дръпна от цигарата си.
— Подслушах една малка тайна, която обсъждаха Антон и Джун. Както изглежда, Джун го е срещнала във Франция и го е довела тук точно навреме, за да го отърве от някакво доста неприятна история с френския съд. По време на войната по всяка вероятност е бил нещо като колаборационист… правел е пропагандни фотоси на всички големи нацисти и техните семейства. Но както казах, Антон не се интересува от нари и политика, щом може да се занимава с работата си.
— Това е интересно, но едва ли може да ни бъде от полза. Кажи ми нещо за Клайд.
— Не знам нищо за Клайд освен това, че изглежда като гангстер от филмите и затова привлича доста негодници и от двата пола.
— Момичетата от студиото позволяват ли му повече неща?
Тя отново повдигна рамене.
— Чух някои слухове. Знаеш от какъв род. По време на празниците той дава на всички скъпи подаръци и урежда разкошни чествания на рождените дни на всички като израз на приятелство, но всъщност става дума единствено за бизнес. Зная със сигурност, че тълпата предпочита Бауъри пред останалите заведения, и това до голяма степен се дължи на момичетата. Чудя се какво ли ще стане, когато Клайд започне да има работа с обикновените хора.
— И аз това се питам — казах аз. — Виж какво, направи нещо за мен. Опитай се да поразпиташ наоколо и да разбереш кои са основните му клиенти. Става дума за влиятелни хора. Такива, които имат определена тежест в града. Това означава, че трябва да бъдеш поканена в страноприемницата, но това може и да бъде забавно.
— Защо не ме заведеш ти?
— Страхувам се, че на Клайд това няма да му хареса. Освен това може и да си имаш неприятности с такъв ескорт. Какво ще кажеш, ако поканиш някого от онези десет момчета?
— Може да се уреди. Макар че с теб ще бъде по-забавно.
— Някой друг път. Имат ли мангизи тези десет момчета?
— Всичките са фрашкани догоре.
— Тогава вземи този, който има най-много. Нека се поохарчи малко. Бъди дискретна, когато започнеш да задаваш въпроси, и не се задълбочавай много. Не искам Клайд да се разсърди и на теб. Може да реши да ти изиграе някой калташки номер. — Снимките на Велда бяха зад гърба ми и аз ги извадих. Кони се приближи, за да ги разгледа. — Познаваш ли тези момичета?
Тя кимна утвърдително, след като ги прегледа всичките.
— Чисти манекенки, чучела. Защо питаш?
Извадих снимката на Марион Лестър и я протегнах напред.
— Познаваш ли я добре?
Кони издаде някакъв мръсен звук.
— Една от любимките на Джун — каза тя. — Прехвърли се от студиото на Стентън миналата година, след като Джун й предложи повече пари. Тя е една от най-добрите, но е много неприятна.
— Защо?
— О, смята се за много горещо парче. Ударила го е обаче през просото и някой ден Джун ще я изхвърли. Има комплексите на уличница и заради нея агенцията може да загуби някои от най-важните си клиенти. — Тя порови из останалите фотографии и извади още две, едната от които представляваше снимка на дебютантка в обществото, облечена в официална вечерна рокля, която беше почти прозрачна. — Това е Рита Лоуринг. Няма да повярваш, но е на трийсет и пет години. Един от мъжете, присъстващи на ревюто онази вечер, я нае срещу баснословна сума за манекенка, която да работи само за него.
Другата снимка беше на момиче в спортен екип — клин, блуза и наметало, — издържан в изключително изискан десен, който много се харесваше на жените. Беше фотографирана на фона на нещо, което трябваше да представлява девическа спалня.
— Малката Джийн Тротър, рекламира облекла за тийнейджърите. Омъжи се преди два дена. Изпрати на Джун писмо и всички събрахме пари, за да й купим един телевизор. Антон беше доста разстроен, защото го бе напуснала точно по средата на цяла серия от снимки. Джун трябваше да го успокоява цял ден. Никога не съм го виждала толкова ядосан.