Тя ми подаде обратно снимките и аз ги скрих в джоба си. Беше все още ранна вечер, затова й казах да се залепи за телефона и да си организира срещата. Не й хареса, но го направи единствено от желание да ме накара да ревнувам. Изигра най-професионалното прелъстяване по телефон, което някога бях чувал. Седях си на мястото и се хилех, докато тя не се ядоса и не си го изкара на момчето от другата страна на линията. Каза му да я чака във фоайето на един хотел в долната част на града, за да спестят време, и затвори слушалката.
— Майк, ти си един голям мръсник — каза тя.
Съгласих се с нея. Подхвърли ми ядосано палтото и сама облече нейното. Когато стигнахме до входната врата, направих каквото бях обещал, и я занесох на ръце до колата. Не си намокри краката, но снегът полепна по нея и това беше дори по-лошо. Вечеряхме в един морски ресторант, остана ни малко време за по едно питие и незначителен разговор, след това я стоварих пред хотела, където трябваше да се срещне с избраника си. Целунах я за довиждане и тя престана да се чумери.
Сега трябваше да изпълня няколко обещания. Едното от тях бе да открия един тип на име Рейни. Заради разчистващите пътя снегорини няколко квартала се влачих по Бродуей със скоростта на пешеходец. Реших да си запазя нервите и завих към тротоара, слязох от колата и се вмъкнах в бара на ъгъла. Този път тръгнах право към телефона, макар това да ми струваше известни усилия, и пъхнах една монета в слота.
Трябваше да пусна още една монета, докато чаках Джо Джил да се измъкне от ваната и дойде до телефона. Излая едно остро „здрасти“, след което му съобщих, че това съм аз.
— Майк — започна той, — ако нямаш нищо против, ще е по-добре…
— Не мога да разбера що за приятел си ти. Виж какво, няма да те замесвам в нищо. Единственото нещо, което искам от теб, е само една малка услуга.
Чух го да въздиша.
— Добре. За какво става дума сега?
— Нужна ми е информация. За Емил Пери, промишленик. Има резиденция в Бронкс. Искам да знам всичко за него — както в социален, така и във финансов план.
— Искаш прекалено много. Мога да пусна някои от моите момчета да разберат нещо за социалните му контакти, но едва ли бих могъл да проникна в банковите му сметки. Има закони, нали знаеш?
— Разбира се, както и начини да ги заобиколиш. Искам да знам какво е съдържанието на банковите му сметки, дори ако за това се наложи да проникнеш с взлом в къщата му.
— Шегуваш се, Майк.
— Не трябва ти да го правиш, нали знаеш?
— Каква, по дяволите, е ползата да споря с теб? Ще направя каквото мога, но този път си разчистваме сметките окончателно. Не ти дължа нищо повече, ясно ли ти е? И не ми прави повече услуги, за които трябва да се разплащам.
Разсмях се.
— Престани да се правиш на боец. Ако имаш неприятности, ще се видя с приятеля си — окръжния прокурор — и всичко ще бъде наред.
— Точно от това се страхувам най-много. Поддържай връзка с мен и ще видя какво мога да направя.
— Дадено. Лека нощ, Джо.
Той изръмжа едно довиждане и телефонът прещрака в ухото ми. Отново се засмях и отворих вратата на кабината. Скоро щях да разбера какво толкова знае Рейни, че е успял да наплаши до смърт една толкова голяма клечка като Пери. Междувременно ще разбера дали и аз мога да бъда наплашен поне малко.
В издателството на Глоуб печатаха последното издание с такъв трясък, че цялото здание вибрираше. Влязох през служебния вход и взех асансьора до стаята за окончателна подготовка на материалите. Пишещите машини тракаха като картечници. Попитах една от машинописките къде мога да открия Ед Купър и тя ми посочи остъкления офис, откъдето се раздаваше самостоятелен шум.
Ед работеше като спортен редактор на Глоуб и имаше особена страст към разкриването на лесните начини за правене на пари в спорта. Това, което той не знаеше за бизнеса, едва ли си струваше да се знае въобще. Отворих вратата и се натъкнах на цяла камара листа, които излизаха от валяка на машина, толкова стара, колкото и той.
Той погледна нагоре, без да спира да печата, и каза:
— Разполагай се, Майк.
Седнах на единствения свободен стол в стаята и докато чаках да завърши параграфа си, започнах да си играя с 25-калибровите шишарки в джоба на якето ми.
Момчето сигурно харесваше това, което пишеше, защото имаше доволно изражение на лицето си, сякаш се канеше да прати някого във вечния огън на ада.
— Казвай, Майк. Билет или информация?
— Информация. Един бивш гангстер на име Рейни се занимава сега с организирането на боеве. Къде и какво организира?
Ед пое топката веднага.