— Крадец ли си? Отговаряй, проклетнико! — Ръката му отново уцели устата ми и този път се проснах на масата.
Момъкът с пистолета го стовари по врата ми и в главата ми се разбушува огън, а раменете ми се разтресоха от спазматичната болка. Този път стоеше пред мен — нисък тип със смачкана физиономия, на която с големи букви бе изписано желанието му да убива.
— Аз ще се оправя с него, Арти. Тези големи момчета са именно ястието, което най-много обичам.
Рейни се размърда и отново застена. Надигнах се леко и Рейни каза:
— Дай ми тоя пистолет. Аз ще го направя. Проклет да си, дай ми веднага пистолета.
Мускулестият момък го прихвана за кръста и го изправи на крака и Рейни закуцука към стената, където ме бе отхвърлил поредният удар.
Юнакът с автоматичния пистолет в ръката се ухили и пристъпи крачка напред. Беше вече достатъчно близко. Сграбчих го за крачола и дръпнах толкова силно, че той дори не успя да натисне спусъка. Не ми струваше много усилия да избия пистолета от ръката му, като междувременно го изритах с коляно по ташаците.
Падна на пода като торба с мокър пясък и остана да лежи там, отчаяно опитвайки се да си поеме въздух.
Някой ден хората, които произвеждаха пистолети, щяха да изобретят такъв, който нямаше да ляга толкова бързо в ръката. Мускулестият момък, държащ Рейни, го остави и се хвърли към 32-калибровия на масата.
Прострелях го също в крака.
Рейни нямаше нужда от повече. Жестокостта си беше отишла от очите му и той беше забравил за дупката в крака си. Докрета някак си обратно до стола и вдигна ръце, сякаш за да се предпази от следващия изстрел. Хвърлих автоматичния пистолет на масата заедно с 32-калибровия.
— Някой ми беше казал, че момчетата ти са много корави — съобщих му аз. — Трябва да призная, че малко съм разочарован. Не забравяй какво ти казах за Емил Пери.
Другото момче с дупка в крака започна да ме моли да повикам лекар. Казах му да го направи сам. Стъпих на една пачка десетдоларови банкноти и те се размазаха под крака ми. Дребния още повръщаше. Отворих вратата, погледнах към трите корави момчета и се разсмях.
— Лекарят ще трябва да съобщи в полицията за тези огнестрелни рани — напомних им аз. — Ще бъде добре ако му кажете, че сте почиствали сувенирите си от войната и те внезапно са гръмнали.
Рейни отново простена и задрана към телефона на масата. Подсвирквах си весело с уста, когато затворих вратата и се насочих към колата си. Само си загубих времето, помислих си аз. Играех много меко, а трябваше да се покажа по-твърд.
Стига толкова думи. Сега трябваше да започне истинската забава.
Глава 8
Бях в леглото, когато Джо позвъня. Будилникът беше нагласен да звъни в единайсет и половина и след пет минути щеше да се раздрънчи. Изръмжах едно сънено „здрасти“ и Джо ми каза да си разтрия очите и да слушам внимателно.
— Буден съм — казах аз. — Да чуем какво си открил.
— Не ме питай как съм стигнал до този материал. Трябваше да направя някои хитри комбинации, но успях да се докопам до него. Емил Пери има няколко банкови сметки на фирмата си, една разплащателна сметка на името на жена си и огромни вложения на свое собствено име. Всички те, с изключение на личната му сметка, са в пълен порядък. Преди шест месеца е изтеглил пет хиляди долара. Това е било първото теглене на толкова голяма сума. Оттогава всеки месец той тегли същото количество в брой, но вчера е изтеглил само неколкостотин. Общо изтеглената сума се равнява на двайсет хиляди долара.
— О! — възкликнах аз. — Къде ли е отишла?
— Не беше толкова лесно да проникна в личните му дела, както си мислех отначало. Първо, той има жена и семейство, които обича почти толкова, колкото и положението си в обществото. Второ, няма нищо против да се забавлява с млади момичета. Трето, събери първото и второто и ще видиш какво ще се получи.
— Изнудване — казах аз. — Всички условия за шантаж са налице. Това ли е?
— Доколкото можах да разбера, е именно това. Сега, ако все още не ти е хрумнало нещо друго — и се надявам, че е точно така, — бих желал да не те виждам никога повече.
— Ти си истински приятел, Джо. Хиляди благодарности.
— И не ми прави повече услуги, Майк — чу ли?
— Да, чух. Благодаря ти още веднъж.
Из главата ми се въртяха твърде много мисли, за да мога да остана в леглото. Пропълзях под душа и освежих кожата си. Когато се накрещях донасита, се обръснах, ударих една четка на зъбите и отидох в кухнята да закуся. Малкият дебел Емил беше наплашен до смърт от Рейни. Малкият дебел Емил е теглил постоянно пари от банката. Добра комбинация. Рейни е трябвало да има достатъчно пари, за да финансира тази арена.