Преди да изляза, проверих дали всичко е така, както го бях заварил. Оправих някои неща, затворих вратата и сложих двата катинара на мястото им.
Излязох от същото място, през което бях влязъл, и направих груб опит да залича всички следи, които бях оставил по снега и в калта зад храстите. Когато седнах зад волана на колата си, не се чувствах чак толкова зле. Нещата бяха започнали да придобиват определен смисъл. Завъртях ключа на стартера, оставих двигателя да загрее и подкарах към Манхатън.
На Петдесет и девета улица спрях за малко, влязох в аптеката и позвъних в Колуей Мърчандайзинг Къмпани. Дадоха ми адреса за бизнес кореспонденция на Емил Пери и завъртях още една шайба. Когато помолих да ме свържат с мистър Пери, телефонистката на централата ме помоли да почакам секунда и скоро от слушалката се разнесе спокоен глас:
— Офисът на мистър Пери.
— Бих искал да говоря с мистър Пери, ако обичате.
— Съжалявам — каза гласът, — но мистър Пери не е в града. Не знаем кога ще се върне. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Ами… не знам. Мистър Пери поръча комплект стикове за голф и искаше да му ги доставим днес. Не си беше вкъщи.
— О… разбирам. Неговото заминаване беше доста внезапно и той не е уведомил никого къде можем да го намерим. Можете ли да задържите поръчката за известно време?
— Да, именно това ще направим — излъгах аз.
Емил Пери бе заминал определено в твърде неопределена посока. Питах се колко ли време щеше да отсъства.
Когато се върнах в колата, подкарах ядосано и не спрях, докато не стигнах зданието, в което се помещаваше офисът ми. Там ме очакваше друг подарък. Ако не бях решил да мина през приземния етаж, където паркирах колата си, този подарък щеше да се окаже пълна изненада за мен. Момчето в асансьора като че ли се стресна, когато влязох в кабината, и ме погледна нервно.
— Какво ти става? — попитах аз.
Той изцъка с език.
— Може би не трябва да ви казвам това, мистър Хамър, но няколко полицаи се качиха в офиса ви преди малко. Наистина големи момчета. Двама от тях пазят в коридора.
Веднага излязох от кабината.
— Има ли някой в офиса ми?
— Аха. Онова хубаво момиче, което работи за вас. Да нямате неприятности, мистър Хамър?
— Струва ми се, че напоследък не мога да се размина от неприятности. Виж какво, забрави, че си ме виждал. Ще се реванширам по-късно.
— О, няма проблеми, мистър Хамър. Радвам се, че мога да ви помогна.
Той затвори вратата и асансьорът запълзя нагоре. Отидох до телефона на стената и пуснах една монета, след това набрах собствения си номер. Чух двойно прещракване, когато Велда и този, който подслушваше, вдигнаха слушалката.
Велда изглеждаше нервна, когато ми каза добро утро. Закрих устата си с носната си кърпичка и проговорих в микрофона:
— Мистър Хамър, ако обичате.
— Съжалявам, но още не е дошъл. Мога ли да му предам нещо?
Изгрухтях и се престорих, че мисля, след това казах:
— Да, ако обичате. Трябваше да се срещне с мен в Кашмоур Бар в Бруклин след един час. Ще закъснея малко, така че, ако се обади, му предайте да ме чака.
— Добре, господине — отговори Велда. В гласа й се прокрадваха весели нотки. — Ще му предам.
Застанах до телефона и зачаках лениво да минат десет минути, след това пуснах още една монета и повторих същата процедура.
— Можеш да се качиш сега, Майк — каза Велда. — Отидоха си. До Бруклин има доста път.
Беше си качила краката на бюрото и си подрязваше ноктите, когато влязох.
— Точно както ти имаше навика да го правиш, Майк.
— Обаче не нося дрехи, под които можеш да видиш всичко.
Тя бързо смъкна краката си и почервеня.
— Как разбра за тях? — кимна тя с глава към вратата.
— Момчето от асансьора ме предупреди. Запиши го в листата за хонорарите. Какво искаха?
— Теб.
— За какво пък съм им потрябвал?
— Изглежда мислеха, че си застрелял някого.
— Това проклето малко копеле е имало нервите да го направи! — Захвърлих шапката си на креслото и изригнах цяла серия от псувни. Бях направо побеснял. — Кои бяха?
— Дадоха ми да разбера, че са от службата на окръжния прокурор. — На челото й се появиха бръчки на загриженост. — Майк… нещо лошо ли е?
— Ще стане и по-лошо. Ще ме свържеш ли с Пат по телефона?
Докато набираше номера на Пат, аз отидох до барчето и измъкнах другата бутилка шери. Велда ми подаде телефонната слушалка, когато налях втората чаша за нея.
Опитах се да придам възторжено звучене на гласа си, но в него все още се усещаше старата злоба.