— Аз съм, Пат. Някои от момчетата на окръжния прокурор току-що ми направиха посещение.
Той беше искрено учуден.
— Какво правиш тогава там?
— Не бях тук, за да ги посрещна. Едно мръсно куче ги прати на лов за диви патици в Бруклин. Какво се е случило?
— Доста си загазил, Майк. Тази сутрин окръжният прокурор издаде заповед за арестуването ти. През нощта е имало престрелка на острова. Две момчета са получили по куршум и единият от тях е някой си Рейни.
— Името ми звучи познато. Успяха ли да ме идентифицират?
— Не, но са те виждали да се навърташ там и отгоре на това са подслушали как си заплашвал Рейни малко преди да се случи всичко.
— Рейни сам ли каза всичко това?
— Не можа да го направи. Мъртъв е.
— Какво! — Гласът ми прозвуча като експлозия.
— Майк…
Устните ми не можеха да помръднат. Пат повтори отново:
— Майк… ти ли го уби?
— Не! — съвзех се аз. — Ще бъда в бара на улицата. Чакай ме там. Имам да ти казвам някои неща.
— След един час. Между другото, къде беше нощес?
Направих пауза.
— Вкъщи. Спях като заклан в собственото си легло.
— Можеш ли да го докажеш?
— Не.
— О’кей. Ще се видим след малко.
Велда беше пресушила и двете чаши, докато говорех по телефона, и в момента ги пълнеше отново. Изглеждаше така, сякаш имаше нужда от тях.
— Рейни е мъртъв — съобщих й аз. — Не съм го убивал, но бих желал да съм го направил.
Велда прехапа устни.
— Това можах да подразбера. Окръжният прокурор те търси във връзка с убийството на Рейни, така ли?
— Улучи десетката. Какво стана снощи?
Тя ми подаде една чаша и ние ги вдигнахме заедно в мълчалив тост. Нейната бе изпразнена първа.
— Спечелих малко пари. Клайд ме понапи леко и ме обсипваше с предложения. Не му казвах не; казах го по-късно. Той все още се интересува от мен. Срещнах се с доста хора. Това е, което стана.
— Загубила си си времето.
— Не съвсем. Присъединихме се към една компания от гостуващи пожарникари и няколко прекрасни момичета. Душата на компанията беше Антон Липсек, който бе натряскан до козирката. Предложи да отидем в апартамента му във Вилидж и някои от гостите се съгласиха. Исках също да отида с тях, но Клайд се извини с това, че не можел да се отдели от бизнеса си. Още една двойка отказаха, главно защото мъжът беше започнал да печели на рулетката и не искаше да се лишава от щастливия си шанс. Момичето с него беше същото, с което ти беше предишната нощ.
— Кони?
— Така ли се казва? — понита студено тя. Ухилих се и потвърдих.
Велда се облегна назад в креслото и отпи от шерито.
— Две от момичетата, които тръгнаха с Антон, работят с Кони. Чух ги да си говорят за покупки минути преди твоята приятелка да направи няколко остри забележки, които сложиха край на разговора.
Тя почака да довърша питието си.
— Къде беше миналата нощ?
— Излязох да видя едно момче на име Рейни.
Лицето й побеля.
— Но… ти каза на Пат, че…
— Знам. Казах, че не съм го убил. Само му направих малка дупка в крака.
— О, небеса! Значи ти…
Заклатих главата си встрани, докато тя схвана идеята ми.
— Не го болеше много. Убиецът ми е направил голяма услуга и го е застрелял след като съм напуснал. Именно така трябва да е било. Ще открия подробностите по-късно. — Пъхнах цигара в устата си и очите ми затърсиха очите на Велда, докато се опитвах да запаля фаса. — В колко часа се срещна с Клайд снощи?
Очите й се сведоха надолу и устните й прошепнаха:
— Накара ме да чакам до дванайсет часа. Каза, че имал някаква много важна работа. Почти през цялото време стоях права, Майк, и то точно след като ти ми каза колко добре изглеждам.
Клечката опари пръстите ми и аз я хвърлих в пепелника.
— Това му е дало възможност да стигне до Рейни, да го убие и да се върне обратно. Всичко съвпада!
Очите на Велда се отвориха широко и тя преглътна с труд.
— О, не, Майк… Значи аз съм била с него точно след като е…
— Едва ли му е личало, че току-що е убил някого. Динки е голям артист. Има много убийства зад гърба си.
Взех шапката от стола, където я бях хвърлил, и оправих сгъвките на периферията.
— Ако полицията се обади отново, разкарай ги по някакъв начин. Не споменавай името на Пат. Ако окръжният прокурор е случайно сред тях, наречи го с някое мръсно име за моя сметка. Ще се върна по-късно.
Когато излязох в коридора, разбрах, че едва ли ще се върна по-късно. Един едър космат тип в обувки с високи бомбета излезе от мястото, където се бе скрил, и каза:
— За щастие момчетата оставиха двама от нас за всеки случай. Сигурно ще са бесни, когато се върнат от Бруклин.