Още един тип, също толкова едър, се появи от другия край на коридора и ме притисна от другата страна.
— Имате ли заповед за арест? — попитах аз. Показаха ми я. Първият момък каза:
— Да тръгваме, Хамър, и без номера, освен ако не искаш да получиш юмрук във физиономията.
Вдигнах рамене и примирено закрачих с тях към асансьора.
Момчето веднага разбра какво се е случило и поклати тъжно глава. Направо го виждах как мислеше, че е трябвало да внимавам повече. Когато в асансьора се качиха още пътници, се промъкнах зад него и пристигайки на партера, се почувствах значително по-добре. Имаше да се чуди откъде се е появил 25-калибровият автоматичен пистолет, когато си сменяше униформата същата вечер. Може би като добър гражданин щеше да го предаде на полицията. Доста щяха да се поизпотят, докато установят произхода на тази играчка.
Точно пред входа беше спряла патрулна кола и аз седнах на задната седалка с по едно ченге от двете си страни. Чувствах се като Вишну с двете му любими съпруги. Никой не проронваше и дума и когато измъкнах пакета с цигарите си, едно от ченгетата ги изби от ръката ми. В горното джобче на сакото си той имаше три пури и на един завой се престорих, че залитам, и ги превърнах в суха кашица. Получих един мръсен поглед за това. Той получи още по-мръсен.
Окръжният прокурор бе организирал комитет за посрещането ми. Една униформено ченге стоеше до вратата и двамата детективи ме поведоха към един стол с права облегалка, като заеха места зад него. Окръжният прокурор изглеждаше наистина много щастлив.
— Арестуван ли съм?
— Изглежда, че е така.
— Да или не? — Демонстрирах му най-чиста проба сарказъм. Зъбите му щяха да се счупят от стискане.
— Вие сте под арест — произнесе той. — За убийство.
— Имам право на един телефонен разговор.
Той отново започна да се усмихва.
— Разбира се. Карайте направо. Ще се радвам да говоря с вас посредством адвокат. Бих искал да го чуя как ми казва, че сте бил в леглото си тази нощ. Когато ми каже това, ще докарам управителя на сградата, портиера и хората, живеещи от двете ти страни, които вече се заклеха, че не са чували нито един звук от квартирата ви миналата нощ.
Вдигнах слушалката и помолих да ми дадат външна линия. Набрах номера на бара, където трябваше да се срещна с Пат, и видях как окръжният прокурор го записа в тефтерчето си. Флин, барманът ирландец, ми отговори и аз казах:
— Обажда се Майк Хамър, Флин. При теб има човек, който може да потвърди къде съм бил миналата нощ. Кажи му да дойде в офиса на окръжния прокурор.
Той беше започнал да крещи съобщението ми през бара, когато затворих. Окръжният прокурор бе кръстосал крака и подмяташе коляното си нагоре-надолу.
— Очаквам да ми върнете разрешението до края на тази седмица. Заедно с него искам да получа и официално извинение, в противен случай може и да не спечелите следващите избори.
Едно от ченгетата ме шамароса по тила.
— За какво ме арестувате?
Окръжният прокурор не можеше да се сдържа повече. Устните му изтъняха и думите, които произнасяше, му доставяха безкрайно удоволствие.
— Ще ви кажа, мистър Хамър. Поправете ме, ако греша. Миналата нощ сте бил на Гленууд Арена. Имали сте спор с някой си Рейни. Двама души ви описаха и установиха самоличността ви по снимка. Били са в офиса, когато сте отворил вратата и сте започнал да стреляте. Един е прострелян в крака. Рейни — в крака и в главата. Така ли е?
— Къде е оръжието, с което са извършени изстрелите?
— Смятам, че сте достатъчно съобразителен, за да сте се освободил вече от него.
— Какво ще стане, когато изправите тези свидетели пред съда?
Той се намръщи и отново скръцна със зъби.
— Струва ми се — казах му аз, — че могат да се окажат доста несъстоятелни свидетели. Сигурно са отчаяни типове.
— Те ще го направят — каза той. — Очаквам да чуя кой може да потвърди вашето алиби.
Не трябваше да му отговарям. Пат влезе в офиса, лицето му бе посивяло покрай устата, но когато вдигна очи, самоувереното държане на окръжния прокурор като че ли започна да се стопява. Умното момче го погледна грозно. Пат се опитваше да покаже поне малко респект, но не успяваше. Бях го чувал да говори на момчетата в редицата по същия начин, по който сега говореше на окръжния прокурор.
— Аз бях с него миналата нощ. Ако бяхте оставили на нужния отдел да се занимава с този случай, щяхте да го разберете веднага. Отидох в апартамента му към девет часа и играхме карти до четири сутринта.
Лицето на окръжния прокурор побеля. Вените на ръката му се бяха издули от напрежението, с което стискаше ръба на бюрото.
— Как сте влезли там?