Пат изглеждаше напълно спокоен.
— През задния вход. Паркирахме наблизо в квартала и минахме за по-пряко отзад през зданията. Защо?
— Какво толкова интересно намерихте в апартамента на този човек, че трябваше да отидете там?
— Не че това е ваша работа — каза Пат, — но играхме на карти. И си говорехме за вас. Майк каза някои неласкави неща за вас. Трябва ли да ги повторя за протокола?
Още минута и прокурорът щеше да получи сърдечен удар.
— Няма нужда — каза той, — може да си ги спестите.
— Именно това имах предвид, когато говорех за отчаяните типове, които се натискат да бъдат свидетели, мистър — намесих се аз. — Предполагам, че обвинението е снето?
Едва имаше сили да изрече:
— Махайте се оттук. Вие също сте свободен, капитан Чембърс, — Погледът му премина по лицето на Пат. — Ще се погрижа за вас по-късно.
Станах и извадих втория си пакет Лъки. Ченгето със смачканите пури, които все още стърчаха от джоба му, ме гледаше озъбено.
— Имате ли огънче?
Без малко да ми поднесе запалката си, докато не осъзна какви ги вършеше. Усмихнах се мило на окръжния прокурор и му показах всичките си зъби.
— Помнете за разрешителното ми. Давам ви срок до края на седмицата.
Момчето падна в креслото си и остана там.
Последвах Пат надолу по стълбите и влязохме в колата му. Карахме мълчаливо без определена посока. Накрая Пат измърмори:
— Не знам как, по дяволите, успяваш да го правиш.
— Да правя какво?
— Да си навличаш толкова неприятности.
Това ми напомни за нещо и аз го помолих да спрем и да се отбием някъде да пийнем но едно. По начина, по който той се престрои и закова пред един бар, разбрах, че имаше нужда точно от това.
Оставих го пред стойката на бара и се запътих към телефонната кабина, набрах номера на Глоуб и помолих да ме свържат със спортния редактор. Когато Ед взе слушалката, аз казах:
— Ед, обажда се Майк. Искам да те помоля за една малка услуга. Рейни беше пречукан тази нощ.
Той ме прекъсна:
— А аз си мислех, че ще ми кажеш веднага, ако нещо се случи. Чаках цял ден да ми позвъниш.
— Не се засягай, Ед, нещата не стоят така, както си мислиш. Аз не съм застрелял проклетото копеле. Дори не знаех, че ще го гръмнат.
— Така ли? — Нещо в гласа му ме наричаше лъжец.
— Наистина — повторих аз. — Сега слушай… това, което стана с Рейни, е нищо. Можеш да направиш едно от двете. Или да се обадиш на окръжния прокурор и да му кажеш, че практически съм предрекъл това, което е станало миналата нощ, или да си затраеш и да направиш големия удар, когато бомбата избухне. Какво избираш?
Той се засмя с типичния за репортерите горчив смях.
— Ще почакам, Майк. Винаги мога да позвъня на окръжния прокурор, но предпочитам да почакам. Между другото, знаеш ли кои са двамата съдружници на Рейни?
— Кажи ми.
— Пети Касандро и Джордж Хамилтън. Имат доста лоша слава в Детройт. И двамата са били в затвора и са доста корави, когато се налага.
— Май не са толкова корави.
— Недей да ги подценяваш. Добре, Майк, ще чакам да видя с какво ще ме зарадваш. Доста отдавна не съм си опитвал перото на полицейски теми…
Пат искаше да знае какво съм правил и аз му казах, че съм позвънял в офиса. Възседнах столчето и започнах да се трудя над хайбола. Пат почти бе привършил неговия. Мислеше. Беше загрижен. Потупах го по рамото.
— Съвземи се, приятелю. За бога, ти направо накара прокурора да се задави в собствените си думи. Това поне трябва да те направи по-щастлив.
Пат не гледаше на нещата по този начин.
— Може би аз съм прекалено много ченге, Майк. Не обичам да лъжа. Ако не усещах, че зад молбата ти се крие нещо важно, нямаше да позволя да се измъкнеш този път. Окръжният прокурор иска да те озапти и няма да се успокои, докато не го направи.
— По дяволите, че той почти го направи. Радвам се, че разбра накъде духа вятърът и успя да налучкаш верния път, за да прозвучи всичко правдоподобно.
— По дяволите, трябваше да звучи правдоподобно. Как щеше да докажеш, че си бил цяла нощ в леглото си? Този вид алиби винаги изглежда доста глупаво, когато даваш показания.
— Няма да мога да го докажа и милион години, старче — казах аз.
Чашата едва не падна от ръката му, когато той загря накрая. Сграбчи ме за яката и ме завъртя на стола.
— Ти си бил в леглото си, както ми каза, нали така?
— Не. Бях навън, за да се видя с едно момче на име Рейни. Всъщност аз стрелях по него.
Пръстите на Пат се отпуснаха и лицето му стана мъртвешки бледо.
— O, Боже!
Вдигнах чашата си.
— Стрелях по него, но не и в главата. Някой друг го е направил. Хич не ми се искаше да те слагам на топа на устата, но ако наистина сме решили да спипаме убиеца, двамата ще се справим по-добре, отколкото поотделно.