— Окръжният прокурор има клетвените им декларации.
— За теб аз съм по-добър свидетел, рожбо. Каква полза може да има от клетвените декларации на двама гангстери, след като разполагаш с моите показания.
— В съда ще бъде по-различно, Майк.
— Глупости. Достатъчно е ти да се намесиш и нещата няма да отидат по-далеч. Окръжният прокурор веднага разбра това. Донякъде съм доволен, че това се случи.
Пат ми каза да говоря само от свое име и потъна в мислите си. Оставих го да гони идеите си известно време, след това го попитах какво възнамерява да направи.
— Мисля да пипна тези двамата — каза той. — Смятам да разбера какво всъщност е станало.
Погледнах го изненадано и се засмях.
— Шегуваш се, Пат. Наистина ли мислиш, че някой от тези двамата ще се навърта наоколо след всичко, което се случи?
— Единият от тях има дупка от куршум в крака — напомни ми той.
— Е и какво от това? Тя е нищо в сравнение с дупката в главата. Тези момчета са корави само докато не срещнат някого, който е малко по-корав.
— Въпреки това ще наредя да ги издирят.
— Добре! Ако ги намериш, това наистина може да помогне с нещо. Но се съмнявам, че ще успееш. Между другото, провери ли куршумите, които бяха изстреляни по мен?
Пат бързо се съживи.
— Имах намерение да си поговорим точно за това. И двата куршума са от 38-и специален, но са били изстреляни от различни пистолети. Това означава, че хората, които искат да те премахнат, са се увеличили с още един.
Може би си мислеше, че ще бъда изненадан или поне ще му благодаря за информацията. Разочаровах го.
— Предполагах го, Пат. Но нещата пак се свеждат до Рейни и Клайд. Както ти казах, когато излязох от къщата на Пери, той трябва да се е обадил на Рейни. Беше точно преди обяд и Рейни сигурно е предположил, че ще се прибера вкъщи, за да обядвам. Както и да е, когато се върнах в апартамента си за палтото и ръкавиците си, той се е закачил за мен. Не мислех, че мога да бъда следен, и затова не съм му обръщал внимание. Сигурно ме е следил цял ден, докато не съм останал сам и не съм се оказал добра мишена.
— Това обаче не обяснява ролята на Клайд.
— Бъди малко по-умен, Пат. Щом Рейни е получавал заповеди от Клайд, напълно е възможно Клайд да го е следвал също, за да се увери, че ще изпълни нарежданията му и ще се отърве от мен.
— Значи именно Клайд е стрелял втория път по теб. Разказа ми доста интересна история. Имаш нужда само от снимки на престъплението.
— Не видях достатъчно от лицето му, за да съм сигурен, че това е бил именно той, но в колата седеше мъж и след като е стрелял но мен веднъж, нищо няма да му попречи да стреля и втори път. Това ще бъде последният изстрел в живота му.
Довърших си пиенето и затропах по бара за още едно. И двамата си поръчахме сандвичи и веднага се нахвърлихме върху тях, без да се затрудняваме от светски разговори. Накрая дойде и по още един хайбол, за да ги прокара надолу. Предложих една Лъки на Пат и двамата запалихме, издухвайки дима към огледалото зад бара.
Погледнах към него през посребреното стъкло.
— Кой е оказвал давление на окръжния прокурор, Майк?
— Чудех се кога ли ще попиташ за това — отвърна той.
— Е, и?
— Натискът дойде от един странен район. Хората се оплаквали от това, че убийците били на свобода, и искали да се направи нещо по този въпрос. Някои много влиятелни хора живеят именно в Гленууд. Дори присъствали на разпита.
— Кои са били?
— Един от тях работи в Транспортния съвет, а друг е ръководител на политически клуб във Флатбуш. Един се е кандидатирал за сенатор преди известно време и за малко да спечели изборите. Двама други са бизнесмени, и то големи. И двамата са много активни общественици.
— Клайд има доста влиятелни приятели.
— Може да стигне и по-високо, ако поиска, Майк. Може също така да стигне и по-ниско, където са коравите момчета, ако е необходимо. Занимавам се с този въпрос, откакто се видяхме за последен път. Заинтересувах се от стария Динки Уилямс и започнах да задавам въпроси. Нямаше много отговори. Може да стигне до горе толкова лесно, колкото и до долу. Не мога да си представя как е успял да постигне това, но в едно съм сигурен — Клайд не е повече дребна риба.
Известно време изучавах движението на парченцата лед в чашата. После се обърнах към Пат:
— Мисля, че мога да го накарам да отиде толкова ниско, че да се здрависа с дявола. Крайно време е да поговоря с Клайд.