Глава 9
Тази вечер не можах да направя това, което възнамерявах, защото когато се връщах обратно за колата си, реших да се отбия за малко в офиса и открих, че Велда си беше отишла и бе оставила на бюрото бележка да се обадя на Кони. Вместо подпис на бележката бе нарисувала кинжал, от който се стичаше кръв. Велда бе започнала да придобива способностите на пророчица.
С кинжал или без кинжал, трябваше да вдигна телефона и да набера номера на Кони. Гласът й днес не звучеше много радостно.
— Майк — каза тя, — толкова се тревожех.
— За мен ли?
— Че за кого другиго? Майк… какво е станало вчера? Бях в клуба и чух да говорят… за Рейни… и за теб.
— Чакай малко, котенце, кой говореше за това?
— Някакви хора бяха дошли от арената на острова и споменаха за това, което бе станало. Седяха точно зад мен и обсъждаха инцидента.
— По кое време беше?
— Трябва да е било доста късно. О, не мога да ти кажа точно. Бях толкова разтревожена, че накарах Ралф да ме закара вкъщи. Не можех повече да понасям всичко това. О, Майк… — Гласът и пресекна и тя започна да хълца в телефона.
— Стой там — казах аз. — Ще дойда след малко и можеш да ми разкажеш всичко на спокойствие.
— Добре… но, моля те, побързай.
Побързах. Минавах на червено и през забранени улици, на два пъти чувах зад себе си свирките на полицаите, но стигнах до апартамента й за петнайсет минути. Асансьорът от типа „обслужи се сам“ все още не желаеше да обслужва никого, та трябваше наистина да се обслужа сам до третия етаж и, запъхтян, почуках на вратата й.
Очите на Кони бяха зачервени от плакане, тя се хвърли в прегръдките ми и аз едва не я задуших от стискане. Тънкият парфюм в косата й прогони студа от белите ми дробове и го замени е едно по-приятно усещане.
— Колко си хубава! — промълвих аз.
След това й се присмях за глупавите сълзи и я отстраних на дължината на ръцете си, за да мога добре да я разгледам. Тя отметна глава назад и се разсмя.
— Сега се чувствам много по-добре — каза тя. — Трябваше да те видя, Майк. Не знам защо бях толкова разтревожена, но не можех да направя нищо със себе си.
— Може би това е защото ти напомням с нещо за братята ти.
— Може би, но мисля, че не е това.
Устните й бяха нежни и червени. Целунах ги и устата й поиска още.
— Не на вратата, момиче. Хората могат да започнат да говорят.
Тя се пресегна зад гърба ми и захлопна вратата. След това й дадох малко повече от това, което искаха устните й. Тялото й потръпваше под пръстите ми и трябваше да я отблъсна от себе си, за да вляза във всекидневната.
Кони влезе след мен и се разположи в краката ми. Изглеждаше повече като дете, което не искаше да порасне, отколкото като жена. Беше щастлива и от време на време потриваше бузи в коленете ми.
— Прекарах отвратителна нощ, Майк. По-добре щеше да бъде, ако бях дошла с теб.
— Разкажи ми по-подробно.
— Пихме, танцувахме и залагахме. Ралф спечели хиляда долара, след това ги загуби всичките. Антон беше там и ако бяхме тръгнали с него, нямаше да ги загуби.
— Антон сам ли беше пак?
— Докато беше трезвен, си стоеше сам. Но когато пое малко повече, отколкото можеше да понесе, започна да щипе момичетата и една го фрасна през лицето. Не я обвинявам ни най-малко. Нямаше нищо под роклята си. По-късно той си избра Лилиан Корбет — тя си осигурява ангажименти с помощта на агенцията — и започна да я сваля на френски. О, само да знаеш какви неща говореше!
— Тя също ли го цапардоса?
— Щеше да го направи, ако разбираше френски. Както и да е, накрая това й омръзна и тя го разкара. Антон реши, че започва да става много забавно и превключи обратно на английски, като се нахвърли на Марион Лестър. Тя май не възразяваше много, дърта чанта такава.
Протегнах ръката си надолу и прокарах пръсти по косата й.
— Значи Марион също е била там?
— Трябваше да видиш как се кълчи на дансинга. Направо изтощи Антон, а той не е от хората, които се изтощават лесно. Обаче едно момче, което беше поне с половин глава по-ниско от нея, измести Антон и от мъка той започна да се налива още повече. След като Марион беше отвлечена, Антон покани всички да му отидат на гости. Сигурно са си прекарали страшно времето.
— Мога да се обзаложа. Какво направи след това?
— Ами, залагах малко, но не ми беше забавно. Ралф предпочита хазартните игри и заради тях може всеки момент да изостави както пиенето, така и танците. Седнах и започнах да си говоря с бармана, докато Ралф не загуби всичко, което беше спечелил. Тогава се върнахме обратно на масата и си поръчахме няколко коктейла с шампанско.