Выбрать главу

Тя повдигна рязко глава и в очите й се появи същият разтревожен поглед.

— Точно тогава дойдоха тези хора. Говореха за стрелбата, за Рейни и за теб. Единият каза, че е чел наскоро във вестниците за теб и че ти си бил точно от типовете, които са способни на подобни неща. Започнаха да се обзалагат, че ченгетата ще те спипат още преди да е минала нощта.

— Кой загуби баса?

— Не знам. Не се обърнах, за да видя. Достатъчно неприятно ми беше, че седях там и ги слушах да говорят за това. Започна да ми прилошава и предполагам, че съм извикала. Ралф помисли, че ме е обидил с нещо, и започна да се преструва на клоун, за да ме развесели. Помолих го да ме заведе вкъщи. Майк… защо не ми позвъни?

— Бях зает, сладур. Трябваше да обяснявам всичко това на ченгетата.

— Не си го застрелял ти, нали?

— Само малко. Но не толкова, че да умре. Някой друг го е направил.

— Майк!

Взех главата й в ръце и се разсмях.

— Ти си пристигнала там доста рано, нали? — Кони кимна. — Клайд през цялото време ли беше там?

— Не… чакай да помисля малко. Той се появи някъде към полунощ.

— Как изглеждаше?

Кони се намръщи и засмука палеца си. След малко погледна право в очите ми и изкриви прелестното си личице.

— Изглеждаше някак странно. Като че ли беше нервен.

Да, сигурно е бил нервен. Не можеш да убиваш хора и след това да не си поне малко нервен.

— Някой друг заинтересува ли се от разговора? Например Клайд.

— Не мисля, че чу какво си говореха. Там имаше толкова много хора.

— Кой още беше там, Кони? Имам предвид някой, който да е наистина важен.

— Шегуваш ли се? Там всички са важни. Не можеш просто така да влезеш в Бауъри Ин. Или си изключително важен, или пък си с някого, който е изключително важен.

— Аз влязох там, а сега не съм нищо повече от отрепка.

— Всяка прекрасна манекенка може да послужи като пропуск — ухили се тя.

— Не ми казвай, че използват и пропуски.

— По едно време Клайд беше въвел пароли… за задните помещения. Парола за всяка стая. Необходимостта от тях отпадна, така че сега никой не пита за тях. Малките звукоизолирани стаички между големите помещения служеха като пропусквателен пункт. Те се блиндирани с листова стомана.

Зарових пръсти в косата й и наклоних главата й назад, за да мога да виждам лицето й.

— Открила си доста неща за толкова малко време. Първия път, когато бе там, ти беше с мен.

— Каза ми, че съм умна, Майк. Забрави ли го вече? Докато Ралф залагаше и аз седях самотна на столчето пред бара, двамата с бармана имахме доста приятен разговор. Разказа ми всичко за вътрешното разположение на помещенията, включително за алармата и системата за измъкване в случай на полицейски рейд. В стените има врати, които се отварят автоматично, когато се задейства алармата, и посетителите могат да избягат отзад. Не е ли това много мило от страна на Клайд?

— Много предвидливо.

Ритнах с крак топката, на която седеше.

— Трябва да тръгвам, сладур, наистина трябва да тръгвам.

— О, Майк, не сега, моля те.

— Виж какво, имам да върша толкова много неща, колкото е голямо и желанието ми да остана тук. Някъде в този див град се крие един юнак с патлак, който се кани да го използва отново. Искам да бъда наблизо, когато се опита.

Тя тръсна глава като разярено коте и каза:

— Ти си подъл. Имах да ти показвам нещо.

— Така ли?

— Ще останеш ли поне малко, за да го видиш?

— Предполагам, че мога да го направя.

Кони стана, целуна ме бързо по бузата и ми натика обратно в креслото.

— Подготвяме рекламата за цяла серия от облекла на едно проспериращо предприятие. Последният им модел, който ще рекламират, пристигна днес и аз ще трябва да го представя на цяла страница, в цвят, и то в най-популярните списания. Когато работата завърши, смятам да задържа модела.

Кони излезе от стаята на дългите си крака и се затвори в спалнята. Мота се там достатъчно дълго, за да допуша цигарата си. Точно я бях смачкал в пепелника, когато я чух да вика:

— Майк… ела тук.

Блъснах вратата на спалнята и останах на място, усещайки как кожата ми се сгорещява, а после става студена и отново гореща. Носеше дълга до земята нощница от най-фината и прозрачна тъкан, която някога бях виждал. Не беше точно начинът, по който щеше да я рекламира. Тогава прожекторите щяха да я осветяват отпред. Сега единствената лампа в стаята се намираше зад нея и освен това не носеше нищо под нощницата.

Когато се завъртя около себе си, ефирната материя полетя като пухкав облак и тя ме погледна в очите с усмихнат поглед, означаващ много повече от всички думи, които можеха да бъдат казани.

Отпред нощницата беше отворена.