Двамата детективи трябваше да го възпрат от това да ме ритне в лицето. Краката, коленете и цялото му тяло се тресяха от гняв. Никога не бях виждал някой да се вбесява по такъв начин. Надявах се, че при него треморът щеше да си остане нещо перманентно. Изведоха го от стаята и в бързината дори не забелязаха, че Пат беше останал да си седи удобно в креслото.
— Мисля, че бях прав — казах аз. — Моята къща е моята крепост.
— Никога няма да се научиш да се държиш — тъжно отговори Пат.
Измъкнах една цигара и я натиках между устните си. Димът се заби в дробовете ми и не искаше да излезе оттам. Изправих един стол и седнах на него, като внимавах главата ми да не се разцепи окончателно. Пат ме остави да допуша цигарата си. Седеше облегнат назад, с ръце, кръстосани в скута си, и чакаше да се съвзема.
— Ще ми кажеш ли какво стана, Майк? Погледнах ръцете си. Кокалчетата ми бяха обелени и един нокът висеше свободно. Парче тъкан се бе закачило за него.
— Беше тук, когато влязох. Стреля два пъти по мен и не ме улучи. Вдигнахме страшен шум и той успя да избяга, след като се спънах и паднах. Ако не бях паднал, окръжният прокурор щеше да ме арестува за убийство. Наистина щях да убия кучия му син. Кой го повика?
— Съседите се обадили в местния участък — ми каза Пат. — Споменали името ти и дежурният веднага позвънил на окръжния прокурор. Той тръгна, без да се бави.
Изръмжах и свих длани в юмрук.
— Видя ли куршумите, които държеше в ръката си?
— Аха. Сам ги извадих от стената. — Пат стана и се протегна. — Същите като онези от витрината на Бродуей. Така че за втори път ти се разминава. Казват, че третият път бил последен.
— Дали ще съответстват на куршумите от онези пистолети?
— Да, предполагам, че ще бъде точно така. Според твоята теория, ако те съответстват на куршума от витрината на Бродуей, човекът, който те е нападнал, трябва да бъде Рейни. Ако отговарят на куршумите от Трийсет и трета улица, е Клайд.
Потърках челюстта си и погледнах към синините и засъхналата кръв по ръцете си.
— Не може да е бил Рейни, най-малкото защото това момче отдавна вече е в ада.
— Ще видим.
— Ще видиш ти звезди посред бял ден! Какво чакаш още? Да тръгваме и да смачкаме това въшливо копеле Клайд още сега.
Пат се усмихна тъжно.
— Мисли с главата си, Майк. Да не си забравил думата доказателства? Къде са ти доказателствата? Да не мислиш, че окръжният прокурор ще подкрепи смехотворната ти история… именно сега? Казах ти, че Клайд има много връзки. Дори и да е бил той, не е оставил никакви следи. Не повече от този, който е застрелял Рейни. Носил е ръкавици.
— Предполагам, че си прав, рожбо. Дори може да си създаде няколко добри алибита, ако се наложи.
— Това все още не е отговор — каза Пат. — Ако работехме по случая за убийството несмущавани от никакви ограничения, тогава щеше да бъде различно. Според официалната версия случаят Уилър все още се смята за самоубийство и ще срещнем огромна съпротива, ако се опитаме да докажем противното.
Гледах към ръката си, където палецът и показалецът ми все още стискаха парче плат. Протегнах го към него.
— Който и да е бил той, парче от палтото му е останало закачено за нокътя ми. Нали си специалист? Нека умниците от твоята лаборатория поработят над тази тъкан.
Пат я взе от пръстите ми и започна внимателно да я изследва. Когато завърши огледа, той извади един плик от джоба си и я пусна в него.
— Беше много силен човек. Беше облечен с палто и не мога да кажа дали е имал едро телосложение или яки мускули, но едно нещо е повече от сигурно — той пращеше от енергия. Спомни си какво каза самият ти, Пат. Че Уилър се е борил, преди да умре. Мислих за това. Да предположим, че убиецът е проследил Уилър и е влязъл в стаята. Смятал е, че Уилър ще си бъде в леглото, но вместо това го е заварил, че отива в банята или нещо от този род. Искал е да убие Уилър със собствените си ръце и да представи нещата така, че той е станал жертва на някакво пияна свада помежду ни. Но Уилър е бил на крака и това изменило плановете му. Уилър е разбрал какво е щяло да стане и се е хвърлил към пистолета ми, който е бил в кобура, преметнат на облегалката на стола. Представи си го, Пат. Уилър държи пистолета… неизвестният е извил ръката му встрани и куршумът е попаднал в леглото. След това със сила е насочил пистолета към Уилър и е натиснал спусъка. Подобно схватка ще остави същите следи по тялото, така ли е?
Пат не каза нищо. Главата му бе леко наклонена на една страна и той премисляше всичко отначало, съпоставяйки отделните детайли и опитвайки се да ги свърже в цялостна картина. Когато те се оказаха на мястото си, той кимна.