— Да, може да е било и така. — Очите му се присвиха. — След това убиецът е взел празната гилза и е измъкнал куршума от матрака. Една толкова малка дупчица едва ли е щяла да бъде забелязана. Всичко щеше да изглежда еднозначно, ако не беше това, че е пропуснал да провери колко патрона има в пълнителя ти. Щеше да бъде толкова достоверно, че дори и ти щеше да се убедиш в очевидността на това, което ни се представя като версия.
— Наистина е така — казах аз.
— Всичко е извършено много гладко, Майк. Невероятно гладко. И ти веднага си се оказал на мушката, защото бе единственият, който търсеше убиеца. Всички останали бяха убедени в заключението за самоубийство. — Той спря за момент и се загледа намръщен към прозореца. — Ако този хотел имаше някаква система в поддържането на стаите… поне някоя камериерка, която да дежури на етажите, тогава нещата щяха да изглеждат различно. Убиецът е излязъл необезпокояван в коридора и е изпуснал гилзата и куршума, които ние открихме по-късно.
— Носил е стар костюм.
— Какво?
— Трябва да е бил доста стар, след като е имал дупка в джоба.
Пат се загледа в мен и стана още по-намръщен. Измъкна бележника от джоба си и издърпа няколко листа, които се бяха слепнали. Прегледа ги внимателно, хвърли ми един странен поглед и препрочете последната страница. Сложи бавно бележника обратно в джоба си.
— В деня, преди да умре Уилър, са се регистрирали само двама — каза той. — Един от тях е бил много стар човек. Другият е бил сравнително младо момче с износен костюм, който платил предварително. Напуснал е хотела още на следващия ден, преди да сме потърсили когото и да било, но достатъчно дълго след убийството, за да разпръсне евентуалните съмнения от страна на персонала на хотела.
Болките в главата ми изчезнаха. Усетих как раменете ми се напрягат.
— Взехте ли описание на момъка?
— Не. Нямаше описание. Бил е среден на ръст. Пристигнал е в града, за да се лекува при някакъв стоматолог. По-голямата част от лицето му било превързано с кърпа.
Изругах тихо.
— Това обяснение е послужило като добро извинение за обстоятелството, че е бил без багаж. Освен това е имал достатъчно пари, за да си плати предварително.
— Може да е бил Клайд — прошепнах аз.
Гърлото ми гореше.
— Можело е да бъде всеки друг. Ако мислиш, че Клайд стои зад цялата тази история, позволи ми да те попитам едно нещо. Наистина ли смяташ, че той сам ще се заеме с извършването на убийството?
— Не — казах аз с отвращение. — Копелето по-скоро щеше да плати на някого да го извърши.
— Същото е и със случая на арената.
Ударих облегалката на креслото му с юмрук.
— Глупости, Пат. Това са си само предположения. Не забравяй, че Клайд е извършвал убийства и преди. Може би са му харесали. Може да е достатъчно умен, за да не се доверява на никого другиго. Нека да видим колко умен ще се окаже. Нека да почакаме няколко дена и да видим дали ще изтрае.
— Всеки ден е важен, Майк.
Не ми харесваше изразът на лицето му.
— Защо?
— Окръжният прокурор не повярва на историята ми, че съм бил с теб. Пуснал е хората си да разпитват за мен. Няма да им отнеме много време да открият истината.
— О, боже!
— Върху него оказват голямо давление. Такова, каквото той не е в състояние да игнорира. Нещо ще изгърми и това вероятно ще бъдеш ти и моята служба.
— О’кей, Пат, о’кей. В такъв случай ще трябва да действаме по-бързо, но как? Какво, по дяволите, трябва да направим? Мога да видя сметката на Клайд, но ченгетата ще ми се качат на врата още преди да съм направил каквото и да било. Имам нужда от време. Нуждая се от тези няколко дена.
— Знам, но какво мога да направя?
— Нищо. Поне засега. — Запалих още една цигара и се загледах в него през дима. — Нали знаеш, Пат, можеш цял месец да прекараш в стая с оса, очаквайки кога ще те ужили. Но достатъчно е да разчовъркаш с пръчка гнездото й и само след секунда ще бъдеш ужилен.
— Казват, че от честите ужилвания човек може и да умре.
Станах и изгладих гънките на палтото си.
— И това може да стане. Какви са ти плановете за останалата вечер?
Пат ме чакаше на вратата, докато си търсех шапката.
— След като изпорти програмата ми, трябва да свърша някои неща в офиса си. Освен това трябва да разбера дали двамата приятели на Рейни не са открити още. Знаеш ли, че можеш да се окажеш прав. И двамата се покриха толкова бързо, че може да ти се завърти главата.
— Какво направиха с арената?
— Продадоха я… на човек, който се подписал под договора като Робърт Хобърт Уилямс.