Музиката спря, завършвайки на една ниска нота, която отбелязваше и кодата на бавния валс. Джун се върна в обятията ми и аз разтърсих глава. Достатъчно ми беше… дори прекалено много. Намекът, който тя вложи в танца си, ме накара да се разтреса от главата до петите, едно чувство, родено от нещо съвършено ново, нещо, което никога не бях изпитвал. Това не беше примитивният животински рефлекс, с който бях свикнал, не и страстта, която те кара да стискаш, хапеш и настояваш за това, което желаеш, и да го получиш дори и ако трябва да се биеш за него. Бях вбесен, защото не можех да разбера какво беше това чувство.
Навиците на боговете не ми харесваха.
Разтърсих още веднъж глава, този път по-силно. Сграбчих я за рамото и чух отново смеха й, защото тя знаеше какво ставаше в мен и го желаеше.
— Престани, Джун. По дяволите, престани да се шегуваш. Караш ме да мисля, че те желая, и губя от поглед всичко останало. Престани веднага.
— Не. — Думата бе като отсечен гранит. Очите й — леко присвити. — Аз съм тази, която те желае, Майк. Ще направя всичко, на което съм способна, за да те имам. Няма да се спра пред нищо. Никога няма да има друг като теб.
— По-късно.
— Сега.
Трябваше да стане сега, но отблясъците от свещите уловиха отново косите й. Жълтият пламък на свещите, който променяше цвета им в златен — цвят, който толкова мразех. Не чаках това да се случи отново. Блъснах я на кушетката и посегнах към каната от ликьорния комплект.
Тя лежеше отпуснато и ме чакаше да дойда при нея, а аз я удрях и удрях, докато умът ми се проясни и можех дори да се посмея малко на себе си.
Тя разбра какво стана и се засмя нежно.
— Ти дори си по-добър, отколкото смятах — каза тя. — Ти си мъж с инстинктите на животно от джунглата. Значи това трябва да стане тогава, когато ти кажеш, така ли?
Започнах да си наливам бързо.
— Не по-рано — казах аз.
— И това ми харесва в теб, Майк.
— На мен също ми харесва. Предпазва ме от неприятности. — Когато напълних чашата, взех я внимателно в ръка и седнах на облегалката на кушетката с лице към нея. — Какво знаеш за мен, Джун?
— Малко неща. Чувала съм това-онова. — Тя взе една от дългите си цигари от кутията и я запали. Димът лениво започна да се изнизва от устата й. — Защо?
— Ще ти кажа защо съм такъв, какъвто съм. Аз съм детектив. Само по дух, поне сега, но преди имах разрешително за носене на оръжие. Взеха го, защото бях c Честър Уилър, когато той използва пистолета ми, за да се самоубие. Това беше грешка, защото Честър Уилър бе убит. Един момък на име Рейни също бе убит. Две убийства и куп уплашени хора. Човекът, когото познаваш като Клайд, е бивш престъпник на име Динки Уилямс и той е станал толкова важен, че никой не може и с пръст да го докосне, толкова мощен, че може да диктува волята си и на диктаторите. Това обаче не е краят на историята. Някой иска да ме премахне от пътя си толкова много, че направиха опит да ме застрелят на улицата и в моя апартамент. Междувременно се опитаха да прехвърлят убийството на Рейни на моя гръб, така че да бъда арестуван заради него. И всичко това… защото Честър Уилър бе намерен мъртъв в хотелската си стая. Много мило, нали?
Беше й дошло твърде много, за да го разбере отведнъж. Тя загриза нокътя на палеца си и лицето й се намръщи.
— Майк…
— Знам, че е сложно — казах аз. — Убийството винаги е нещо сложно. То е толкова дяволски сложно, че аз съм единственият човек, който търси убиеца. Всички останали са доволни от това да смятат случая за самоубийство… освен Рейни, разбира се. Всичко това е много уморително.
— Това е ужасно, Майк! Никога не съм смятала…
— Но не всичко е загубено. Имам някои идеи, които ме боцкат по мозъка точно сега. Някои от детайлите като че ли започват да пасват един с друг. Уморих се от всичко, от тичане, престрелки и мислене, и смятам, че имам право да си почина малко. Затова дойдох да те видя — ухилих се аз. — Но ти не ми помогна много. Дори може би ще разрушиш съня ми.
— Надявам се, че ще го направя — каза лукаво тя.
— Отивам на едно място да се наспя. Ще оставя малката стрелка на часовника да направи кръг, а може би и още един, преди да се събудя от дрямката си. След това ще събера всички части и ще намеря убиеца. Този негодник е много силен… толкова силен, че е могъл да извие пистолета в ръката на Уилър и да го накара да се застреля в главата. Той е толкова силен, че едва не ми видя сметката в собствения ми апартамент. Следващия път обаче ще бъде по-различно. Аз ще бъда готов и ще пратя кучия син на среща с черната дама с косата.