Тя въздъхна и ръката ми стисна здраво слушалката. За мен Клайд беше вече мъртъв.
— Майк…
— Продължавай, Велда. — Не исках да чуя това, което щеше да ми каже, но трябваше.
— Той почти… го направи.
Пуснах телефона и въздъхнах с облекчение. Клайд можеше да поживее още няколко минути.
— Кажи ми всичко — помолих я аз.
— Той страшно ме желаеше, Майк. Разигравах го, но без малко щях да започна да съжалявам за това. Ако не го бях напила… щеше да постигне своето… но аз го накарах да почака. Натряска се и започна да ми говори за положението си в обществото. Каза, че може да управлява целия град, и беше напълно сериозен. Казваше ми неща, които трябваше да ме впечатлят, и аз се преструвах на впечатлена. Майк… той изнудва едни от най-големите хора в града. Всичко това е свързано с Бауъри Ин.
— Знаеш ли за какво именно става дума?
— Все още не, Майк. Той смята, че… съм идеалната му партньорка. Каза, че ще ми съобщи всичко, ако аз… ако аз… о, Майк, какво да правя? Какво трябва да направя? Мразя този човек… и не знам какво да правя.
— Мръсно копеле!
— Майк… той ми даде ключ за апартамента си. Ще отида тази вечер. Обеща да ми разкаже всичко и да ме вземе при себе си. Той ме желае, Майк.
Сякаш някакъв плъх гризеше слабините ми.
— Млъкни! Проклета да си, ако направиш това!
Чух я, че отново изхълца, и поисках да разбия телефона в стената. Кръвта биеше толкова силно в слепоочията ми, че едва чувах гласа й.
— Трябва да тръгвам, Майк. Довечера ще знаем всичко със сигурност.
— Не!
— Майк… моля те, не се опитвай да ме спреш. Не е толкова сериозно, колкото това, което ти правиш. Няма да ме застреля… Няма да загубя живота си. Опитвам се да дам всичко, на което съм способна, също като теб… защото положението е много сериозно. Ще отида в апартамента му към полунощ и тогава вече ще знаем, Майк. Няма да се бавя дълго.
Не успя да ме чуе как крещя в телефона, защото затвори слушалката. Не можех да я спра. Тя знаеше, че сигурно щях да се опитам, затова вероятно щеше да изчезне, преди да мога да се добера до нея.
До полунощ оставаха три часа. Това беше цялото време, с което разполагах.
Вече не беше толкова забавно.
Бръкнах в джоба си за още една монета и набрах номера на Пат. Не си беше вкъщи, затова позвъних в офиса му и го намерих на мястото му. Съобщих му, че съм аз, без да му казвам името си, и той ме прекъсна с едно кратко „здрасти“, като предложи да се срещнем в известния ни бар след десет минути, ако, разбира се, исках да го видя. Слушалката прещрака в ухото ми и аз я сложих обратно на вилката. Останах прав и се загледах тъпо в телефона.
Известният ни бар бе едно малко заведение в долната част на града, където в миналото се бях срещал няколко пъти с него. Запътих се натам. Паркирах и се измъкнах от колата точно пред заведението. Загледах се през витрините в напразен опит да го видя и тогава чух, че някой ме вика по име.
Обърнах се и видях, че Пат ми маха от колата. Върнах се обратно и седнах зад волана.
— Какво, по дяволите, става с теб, Пат?
— По-спокойно, старче, и се измъквай оттук колкото може по-бързо. Мисля, че са подслушвали телефонния ни разговор, така че не е изключено да са ме проследили.
— Момчетата на окръжния прокурор?
— Да, и трябва да ти кажа, че имат пълно право да го направят. Престанах да съм полицай, когато излъгах заради теб. Заслужавам всеки вид разследване, което те пожелаят да приложат по отношение на мен.
— Но защо е цялата тази тайнственост?
Пат ме погледна бързо, след това отмести поглед встрани.
— Търсят те за убийство. Има заповед за арестуването ти. Окръжният прокурор си е намерил друг свидетел, който да замести изчезналите двама.
— Кой е той?
— Един местен тип, от Гленууд. Той те е познал по снимката ти и определено твърди, че си бил там онази нощ. Продава билети на арената, за да изкара нещо настрани.
— Което те поставя в много неудобно положение — допълних аз.
Пат изръмжа.
— Да. Сигурно изглеждам великолепно. Излязохме от квартала и се насочихме към Бродуей.
— Сега накъде? — попитах аз.
— Карай нагоре към Бруклин Бридж. Някакво момиче се е самоубило и трябва да огледам местопроизшествието. Нареждане от управлението. Окръжният прокурор се опитва да ми стъжни живота, като ме кара да си завирам носа във всяко нещо, което има закачено на себе си етикетче от моргата. Подлецът смята, че ще се подхлъзна някъде, и когато го направя, ще ме спипа натясно. Може би вече съм го направил. Проследил е маршрута ми през нощта, когато е трябвало да бъда с теб, и е готов да снеме всички ограничения.