— Разбирам ви много добре — каза Пат. — Видяхте ли човека, с когото тя се бореше?
Дебелакът кимна с глава.
— Можете ли да го идентифицирате?
Очите на всички бяха приковани към него. Той разпери ръце и повдигна безпомощно рамене.
— Бих могъл да го различа от някой друг, но… Беше в палто и шапка. Вдигна момичето високо и го хвърли през перилата. Не видях лицето му, защото бях прекалено възбуден. Дори и през очилата за нощно виждане не можах да го видя добре.
Пат се обърна към полицая до себе си.
— Запишете името и адреса му. Ще имаме нужда от показанията му.
Ченгето измъкна един бележник и започна да записва данните на мъжа. От време на време Пат му задаваше насочващи въпроси, докато не получи цялата необходима му информация, след това го освободи и започна да пита дали няма други свидетели. Пъстрата група от зяпачи, които по различни съображения не искаха да имат нищо общо с полицията, се разпадна бързо. Пат наблюдаваше сърдито как се разотиват, измърмори нещо мръсно и прекоси улицата към мястото, където предполагаше, че трябва да бъда.
Пресякох му пътя.
— Мил труп — отбелязах аз.
— Мисля, че ти казах да си стоиш в колата. Тези ченгета имат нареждане да те арестуват.
— Е и какво от това? Напоследък се намирам в черните списъци на много хора. Успя ли да установиш нещо за момичето?
— Не можахме да я идентифицираме. Вероятно става дума за кавга между любовници. Вратът, заедно с няколко ребра са счупени. Умряла е преди да падне във водата.
— А бележката? Смяташ ли, че любовникът й я е пъхнал в джоба й, преди да я изхвърли зад перилата?
— Много големи уши имаш. Но изглежда именно така. Сигурно са се карали преди, той я поканил на разходка и решил да се отърве от нея.
— Трябва да е бил много силен, за да я подреди по този начин.
Пат кимна. Отворих вратата на колата и той се намести на седалката така, че не можех да седна зад кормилото.
— Сигурно е бил, след като й е счупил ребрата.
— Много силен — продължих аз. — Аз също не съм от кекавите и знам какво означава да се срещнеш лице в лице с някое от тези яки копелета.
Седнах в колата и се загледах в него.
На лицето му се изписа израз на недоверие.
— Чакай малко. Говорим за две различни неща, приятел. Не се опитвай да ми кажеш, че става дума за едно и също…
— Знаеш ли коя е тя, Пат?
— Казах ти, че засега не сме установили самоличността й. Нямаше дамската й чантичка, но ще успеем да разберем много неща по дрехите й.
— Това ще отнеме много време.
— Известен ли ти е по-добър начин?
— Да — отговорих аз. — Вече ми е известен.
Посегнах зад седалката и измъкнах един плик. Той беше пълен със снимки и аз ги изръсих на коленете си. Пат протегна ръка над главата си и включи горното осветление. Порових се малко из тях и извадих тази, която ми беше нужна.
На Пат, изглежда, му беше станало лошо. Той ми хвърли бърз поглед, след това се загледа в снимката.
— Казва се Джийн Тротър, Пат. Работи като манекенка в агенцията на Антон Липсек. Преди няколко дена е напуснала.
Мислех, че никога нямаше да спре да псува. Той разгъна като ветрило снимките в ръката си и започна да ги изгаря с поглед, който сякаш бе акумулирал в себе си цялата термоенергия на ада.
— Снимки! Снимки! Проклети да са. Майк, на какво се натъкнахме пак? Знаеш ли какво представляваха изгорелите документи, които си намерил в камината на Емил Пери?
Поклатих глава.
— Снимки! — избухна той. — Цял куп изгорели снимки, на които не се виждаше нищо.
Воланът започна да се извива под пръстите ми. Дадох газ и колата с рев се откъсна от бордюра. Пат отново погледна снимките. Дишането му беше ускорено.
— Сега можем да направим разследването официално. Ще включа целия си отдел в него, ако трябва. Дай ми само една седмица и това момче ще бъде изправено пред съда, за да изслуша смъртната си присъда.
Хвърлих му един гневен поглед.
— Седмица е дяволски дълъг срок! Имаме на разположение само няколко часа. Успя ли да установиш произхода на парчето плат, което ти дадох?
— Разбира се, проверихме всичко. Намерихме магазина, в който е бил купен… преди повече от година. Част е от един много елегантен комплект от костюм и палто, който продавачът все още помни, че е продал, но за съжаление не може да ни каже нищо за лицето, което го е купило. Купувачът се е разплащал с налични пари и затова не е оставил името или адреса си. Нашият убиец е голям умник.
— В края на краищата ще се хване в капана. Всичко свършват така.
Натиснах педала за газта и се понесох напред. На главните кръстовища имах късмет да хвана зелените светлини, така че не спрях, докато не стигнахме до зданието на кметството.