— Пат — казах аз, — използвай значката си и провери в бюрото по сключване на граждански бракове дали имат брачно свидетелство на името на Джийн Тротър. Разбери за кого се е омъжила и къде е бил сключен бракът. След като не мога да си покажа носа, трябва да свършиш тази работа сам.
Той излезе от колата и аз му дадох снимката.
— Вземи я със себе си в случай че трябва да опресниш паметта на някого.
— Къде ще бъдеш? Погледнах часовника си.
— Първо ще отида да видя какво мога да разбера за момичето сам. След това ще трябва да прекратя едно прелъстяване, преди да е започнало.
Пат все още се мъчеше да разбере за какво говоря, когато отлепих от тротоара. Погледнах в огледалото за задно виждане и видях, че прибира снимката в джоба си и тръгва надолу по улицата.
Спрях пред първата аптека, която ми се изпречи на пътя, и размених четвърт долар за дребни монети, след това изблъсках някакво момче, който тъкмо се канеше да влезе в телефонната кабина. Беше се наежил, но като видя физиономията ми, промени решението си и отиде да търси друг телефон. Пуснах монетата в прореза и набрах номера на Джун. Бях превъзбуден и се оказа, че съм набрал погрешен номер. Втория път улучих, но не успях да поговоря с Джун. Телефонът й бе свързан с една от агенциите, които приемаха съобщения в отсъствието на абоната, и момичето ми каза, че мис Рийвс е излязла, но че очаква да се върне скоро и ако искам, мога да оставя съобщението си. Отказах й учтиво и затворих телефона.
Пуснах още една монета и завъртях шайбата. Кони си беше вкъщи. Каза, че ще й бъде приятно да ме види независимо от това колко е часът. Гласът ми бе прегракнал.
— Да не се е случило нещо лошо, Майк? — попита тя.
— Повече от лошо. Ще ти разкажа всичко, като се видим.
Създадох нещо като жива следа на придвижването си, докато се добирах до апартамента й, оставяйки след себе си поток от лудо псуващи шофьори на таксита, които се опитваха да задръстят улицата, но изхвърчаваха бързо настрани от страх да не се сблъскаме.
Някакъв момък тъкмо отключваше входната врата на зданието, в което живееше Кони, така че не се наложи да звъня, за да ме пуснат. Не се наложи да звъня и на нейната врата, защото тя бе отворена и когато Кони ме чу да идвам по коридора ми викна да влизам направо.
Захвърлих шапката си на креслото и за момент спрях в сумрака на хола, за да видя къде се намирам. Светеше само една малка нощна лампа, но от вратата на спалнята се бе проточил един дълъг пръст блестяща светлина, който пресичаше цялата всекидневна. Тръгнах между мебелите и извиках:
— Кони?
— Тук съм, Майк.
Беше в леглото си, облегната на две възглавници, и четеше книга.
— Не е ли много рано за тези неща? — попитах аз.
— Може би, но нали няма да излизам никъде? — Тя се засмя и тялото й се заизвива под одеялото. — Ела тук и седни до мен. Можеш да ми разкажеш за всичките си неприятности. — Тя потупа с ръка ръба на леглото.
Седнах и Кони пъхна пръстите си под ръката ми. Нямаше нужда да й казвам, че се е случило нещо лошо. Можеше да го прочете в очите ми. Усмивката й изчезна и лицето й стана намръщено.
— Какво има, Майк?
— Джийн Тротър… бе убита тази вечер. Убили са я и са я изхвърлили от моста в реката. Смятали са да прикрият случая като самоубийство, но случайно се появиха свидетели.
— Не!
— Да.
— Господи, кога ще свърши всичко това? Бедната Джийн!…
— Ще свърши едва когато намерим убиеца, не по-рано. Какво ти е известно за нея, Кони? Как изглеждаше тя… кой беше мъжът, за когото се ожени?
Кони поклати глава и косите й се разпиляха по раменете.
— Джийн… беше едно сладко дете, когато я видях за първи път. Не зная много неща за нея, наистина. Беше по-възрастна от тийнейджърите, но представяше именно дрехи за тази група. Ние вършехме различна работа, така че едва ли мога да ти кажа нещо повече.
— Мъжете… с какви мъже излизаше? Виждала ли си ги някога?
— Не. Не съм. Когато за първи път се появи в агенцията, подочух, че била сгодена за някакъв кадет от Уест Пойнт, но след това се е случило нещо. За известно време изглеждаше напълно съкрушена. Джун я накара да си вземе отпуска и когато се върна, изглеждаше много добре, макар да не се интересуваше много от мъжете. По време на едно парти в офиса двете с нея си говорехме какви вълци са някои мъже и тя беше готова да обеси всички мъже на палците на краката им и да направи този свят изцяло женски.
— Много мила нагласа. И какво я промени?
— Сега ме хвана на тясно. Живеехме сякаш в различни светове и аз не знаех много неща за нея. Можех да предположа, че разполага с добри нари, най-малко съдейки по бижутата, които носеше. По едно време се разнесе слух, че е ходела с някакъв богат студент от университета, но никога не съм я питала за това. В действителност бях много изненадана, когато се омъжи толкова бързо. Истинската любов е смешно нещо, нали, Майк?