— Не чак толкова смешно.
— Може пък и наистина да си прав.
Взех лицето си в ръце и започнах да го разтривам, за да направя нещата по-ясни.
— Това ли е… всичко, което знаеш за нея? Не знаеш ли откъде беше, или пък нещо за нейното минало?
Кони премига на светлината и вдигна замислено показалец.
— Чакай да помисля малко…
— Давай, давай… какво има?
— Едва сега се сетих за това. Джийн Тротър не беше истинското й име. Имаше едно трудно за изговаряне полско име и реши да го смени, когато стана манекенка. Дори го направи официално и изряза парчето от вестника, в който се съобщаваше за това. Майк… там горе в шкафа има една малка кожена папка. Ще ми я донесеш ли?
Станах от леглото и започнах да измъквам горното чекмедже, но Кони ме спря.
— Не това… другото, Майк. Опитах и другото, но не открих нищо.
— По дяволите, Кони, ела тук и го намери, ако обичаш.
— Не мога — засмя се нервно тя.
Започнах да обръщам всичките й неща на пода, докато тя не извика, отхвърли одеялото от себе си и се втурна към мен, за да ме спре. Сега разбрах защо не искаше да става от леглото. Беше гола като новородено пиленце.
Намери папката в дъното на едно чекмедже и ми я подаде навъсено.
— Трябваше да проявиш поне капка благоприличие и да си затвориш очите.
— По дяволите, харесвам те така.
— Тогава направи нещо.
Опитах се да гледам само в папката, но очите не ме слушаха.
— За бога, наметни си нещо!
Тя сложи ръце на кръста си и се наклони към мен, като ми показа езика си. След това се обърна бавно и сладострастно се придвижи към гардероба. Извади коженото си палто и се намъкна в него, закопчавайки го по средата.
— Ще те науча аз теб — каза тя. След това седна в ниското кресло и кръстоса крака, като се увери, че има какво да гледам и от какво да бъда съблазнявай. Това беше такава картина, братче, която не можеше да не те съблазни.
Когато се върнах обратно към папката, тя остави палтото да се отвори и аз трябваше да седна с гръб към нея. Кони се разсмя, но все пак намерих изрезката.
Името й беше Юлия Тротожевска. С решение на съда сега се наричаше Джийн Тротър. Беше даден и адресът й — един малък пансион за жени в горната част на града. Сложих изрезката в портфейла си и пъхнах папката обратно в чекмеджето.
— Това поне е нещо — казах аз. — Останалото можем да намерим в отчетите на съда.
— Какво търсиш, Майк?
— Нещо, което да ми обясни защо е била толкова важна, че е трябвало да бъде убита.
— Мислех си, че…
— Какво?
— В офиса има досиета. Когато някое момиче кандидатства за работа в агенцията, тя трябва да остави биографията си и няколко снимки. Може би документите на Джийн са все още там.
Подсвирнах през зъби и кимнах.
— Това наистина е нещо, Кони. Позвъних на Джун, преди да дойда тук, но тя не си беше вкъщи. Какво ще кажеш, ако се обадим на Антон Липсек?
Кони изпуфтя и издърпа палтото си малко по-нагоре, за да открие по-голяма част от краката си.
— Този парцал сигурно все още си отспива след пи-ячката миналата нощ. Той и Марион Лестър се качиха на колите си и отпрашиха към дома на Антон с още няколко други хора от Бауъри Ин към три часа сутринта. Нито един от тях не се показа на работа тази сутрин. Джун не каза нищо, но си личеше, че беше страшно ядосана.
— Кой друг би могъл да има ключове от агенцията?
— О, аз мога да вляза вътре. Веднъж съм го правела, когато си забравих книжката в офиса. Целунах портиера по плешивата глава и той ми даде шперцовете си.
Стрелките на часовника ми се въртяха прекалено бързо. Вътрешностите ми бяха започнали отново да се превръщат в твърда топка.
— Направи ми една услуга, Кони. Размърдай се малко и виж дали не можеш да ми намериш тези документи. Вземи ги и се върни право тук. Аз имам да правя някои неща междувременно и ще ми помогнеш много, ако успееш да се справиш с тази задача.
— Не — твърдо каза тя.
— По дяволите, Кони, използвай умната си главичка. Казах ти, че…
— Ще дойдеш с мен.
— Не мога.
Тя се ухили и ме погледна изпод тежките си клепачи. Стана, напъха цигара между устните си и с един толкова нормален жест, сякаш под палтото си имаше официална вечерна рокля, тя го остави да падне на пода, сложи ръце на кръста си и се завъртя около себе си, като не преставаше да ме гледа право в очите.
Никога в живота си не бях виждал такава неестествена молба.