Единственото оръжие, което харесваше нашият убиец, бяха силните му ръце.
Вдигнах телефона и когато чух гласа на администраторката, казах:
— Кога се прибра мис Лестър?
— По дяволите, дойде тази сутрин пияна като пор. Едва се държеше на крака. Не е ли там сега?
— Тук е и няма да излиза вече никъде. Мъртва е. По-добре е веднага да се качите тук.
Жената изпусна един приглушен вик и се затича, без да си дава труда да прекъсва връзката. Чух как краката й затропаха по стъпалата и тя блъсна вратата без всякакви формалности. Лицето й първо побеля, след това посивя, а накрая почервеня, вените на челото й изпъкнаха като моливи.
— Мили боже! Ти ли направи това?
Тя направо се сгромоляса в креслото и изтри очите си с ръка.
— Мъртва е от няколко часа — казах аз. — Сега се успокойте и помислете добре. Разбирате ли, трябва да помислите. Искам да знам кой се е качвал при нея днес. Кой е идвал при нея и дори кой е питал за нея. Би трябвало да знаете, след като сте тук през целия ден.
Устните й се раздвижиха и увиснаха надолу.
— Милостиви боже! — произнесе отново тя. Хванах я за раменете и я разтърсих така, че зъбите й затракаха. В очите й се появи малко живот.
— Отговорете ми и престанете да се правите на глупачка. Кой се е качвал при нея днес?
Главата й се поклащаше от едната страна на другата.
— Това ще ни съсипе, синко. Хотелът ще пропадне. Мили боже, отиде ми работата! — Тя зарови лице в дланите си и застена идиотски.
Хванах ръцете й и я накарах да ме погледне.
— Вижте какво. Тя не е първата. Човекът, който я е убил, е направил същото и с още двама и ако не бъде спрян веднага, ще има и други убийства. Можете ли да разберете това?
Тя кимна отсъстващо, в очите й се появи ужас.
— Добре, кой се е качвал тук да я види?
— Никой. Никой въобще не се е качвал при нея.
— И все пак някой е бил тук. Някой я е убил.
— Откъде знаете кой я е убил?
— Не съм казал това. Казах само, че някой е бил тук.
Тя прибра дебелите си устни и ги облиза.
— Виж какво, синко. Не водя отчет кой влиза и кой излиза от хотела. Всеки може лесно да влезе и да излезе. Доста мъже идват тук.
— И вие не ги забелязвате?
— Не.
— Защо?
— Не ми… не ми се плаща да ги забелязвам.
— Значи този хотел е един обикновен курварник. Нищо друго освен курварник.
Тя ме погледна възмутено, ужасът бе изчезнал от очите й.
— Аз не съм мадам, синко. Това е място, където момичетата могат да отседнат, без да им се задават излишни въпроси. Не съм мадам.
— Давате ли си сметка какво ще стане сега? — попитах я аз. — След десет минути това място ще гъмжи от полицаи. Няма смисъл да се опъвате, защото веднага ще ви хванат. Когато разберат какво става тук… а те ще го направят… ще увиснете на рейката. Сега — или веднага ще започнете да мислите, за да може след малко да им представите една чиста версия, или ще трябва да приемете това, което ви подадат полицаите. Какво предпочитате?
Тя ме погледна право в очите и ми каза самата истина.
— Синко, дори животът ми и да зависеше от това, пак нямаше да ти кажа нещо различно. Не знам кой е бил днес тук. Хотелът бе пълен с хора още от обяд, а през по-голямата част от деня аз чета книга.
Имах усещането, че пропадам в бездънен кладенец.
— О’кей, госпожо. Може би ще се намери някой друг, който знае повече.
— Няма други. Момичетата, които почистват коридорите, работят само сутрин. Гостите сами се грижат за стаите си. Всички, които живеят тук, са постоянни наематели. Няма такива, които отсядат за по една нощ.
— Нямате ли пикола?
— Повече от година. Нямаме нужда от тях.
Погледнах към тленните останки на Марион Лестър и поисках да повърна. Никой не знаеше нищо. Убиецът сякаш нямаше лице. Никой не го беше виждал, с изключение на жертвите, но те не бяха останали живи, за ни кажат за него. Единствено аз бях късметлията, като се отървах на няколко пъти. Първо убиецът се опита да ме застреля. Не стана. След това се опита да ме изкара убиец, но и от това не излезе нищо, поне засега. След това ме причака в засада и се нахвърли отгоре ми. Очевидно бях най-важната фигура в играта.
Не можех да си позволя да се превърна в мишена, защото нямаше време да си играя на примамка.
Гледах към Марион и говорех на жената, която седеше в креслото и трепереше от горе до долу.