Велда го беше изиграла умно. Никога не съм мислел, че ще се окаже толкова умна. Беше отворила вратата и оставила ключа навън в случай че дойда.
Тук съм, Велда. Дойдох твърде късно, но сега съм тук и може би някак си ще успея да се реванширам. Не трябваше да става така, но никога няма да ти кажа за това. Ще те оставя да мислиш, че ти постъпи правилно или че това, което трябваше да направиш, е правилно. Винаги ще мислиш, че си пожертвала нещо, което аз желаех за себе си повече от всичко на света, и че аз няма да ти се сърдя за това. Няма да се сърдя, когато поискам да изкарам ангелите на първия човек, който ми спомене за това, дори това да си ти. Ще се усмихвам и ще се опитам да го забравя. Но има само един начин, по който мога да забравя, и това е да усетя гърлото на Клайд в ръцете си или да го изправя пред дулото на пистолет, който се готви да изригне, докато езичето не удари по празния затвор. Само така ще мога да се усмихна и да забравя.
Завъртях ключа в ключалката и влязох вътре. Вратата се затвори зад мен.
Музиката се прокрадваше в антрето. Това беше някаква нежна и дълбока музика с призрачен ритъм. Светлината бе слаба, подбрана сякаш за да създаде нужния ефект. Не можех да видя как изглежда стаята, не правех и опити да се движа тихо. Последвах звуците на музиката през стаите, безразличен към великолепието, което ме обкръжаваше, докато не видях огромния грамофон, който беше източникът на музиката, и Клайд, наведен над Велда, която седеше на кушетката. Той беше тъмна сянка в сатенен халат. И двамата бяха сенки в ъгъла, сенки които издаваха дрезгави звуци, едната — изискващи, а другата — протестиращи. Видях белия крак на Велда, видях бялата й ръка, която се вдигаше към лицето й, и чух, че проплаква. Клайд вдигна ръка, за да свали халата си, и аз казах:
— Изправи се, вонящо копеле!
Лицето на Клайд представляваше маска на ярост, която се превърна в страх в същия момент, в който ме видя.
В края на краищата не бях закъснял. Бях пристигнал с една минута по-рано.
Велда изкрещя: „Майк!“ и се изправи на кушетката. Клайд се помръдна бавно. Омраза… безгранична омраза сякаш струеше от него. Кожата на лицето му се бе изопнала като тетива на лък, когато го погледнах.
— Майк ли каза? Значи го познаваш. Всичко е било капан! — Той изговаряше всяка дума така, сякаш я вадеше с ченгел от гърлото си.
Велда стана от кушетката и се хвърли в обятията ми. Усещах как трепереше и хълцаше, забила нос в гърдите ми.
— Тя ме познава, Динки. И ти ме познаваш. Знаеш какво ще стане сега, нали?
Червената дупка, която беше неговата уста, се затвори. Повдигнах лицето на Велда и попитах:
— Направи ли ти нещо, рожбо?
Тя не можеше да говори. Поклащаше глава и хълцаше, докато не се успокои. Когато всичко премина, прошепна:
— О, Майк… беше ужасно.
— И не успя да научиш нищо, така ли?
— Не. — Тя потръпна и заигра с кончетата на блузата си.
Видях чантичката й на масата и я посочих.
— Защо не вземеш това нещо със себе си, скъпа?
Тя разбра, че имам предвид пистолета, и кимна.
— Вземи го — казах аз.
Велда се отстрани от мен сякаш не желаеше да напусне укритието на обятията ми. Сграбчи чантичката и я отвори. Когато пистолетът се появи в ръцете й, аз се засмях при израза на лицето на Клайд.
— Ще я оставя да те убие, Динки. Ще позволя на Велда да вкара един куршум в корема ти заради това, което се опита да й направиш, и заради всичко, което си направил на другите момичета.
Той изломоти нещо, което не можах да разбера, и горната му устна се отлепи от зъбите му.
— Знам всичко за теб, Динки. Знам защо си го направил и как си го направил. Знам всичко за малката ти система за изнудване. Ти и Антон сте използвали момичетата, за да вкарате в капана хората, които са имали някакво значение за вас. Когато момичетата са ги довличали до леглото, Антон е заснемал фотографии и оттам нататък ти си поемал топката. Знаеш ли нещо, Динки… ти имаш мозък. Имаш по-голям мозък, отколкото съм предполагал. Искам само да ти покажа колко лошо е да подценяваш хората. Смятах, че ти си само изпълнител, докато ти си бил мозъкът на цялата операция. Беше много умно от твоя страна, че уби Уилър само защото е разпознал едно от твоите момичета. Може би той щеше да държи в тайна малката си авантюра, но ти си се появил на сцената със снимките и си поискал откуп. Той е телеграфирал за пет бона и ти ги е предал, не е ли така? След това започнал да съжалява и се свързал с Джийн Тротър, като й казал кой е той. Джийн веднага ти е съобщила и ти си видял сметката на Уилър.
Клайд ме гледаше безмълвно, с безволно отпуснати ръце.
— Това наистина раздвижи нещата. Ти си планирал убийството на Уилър, но Уилър е взел пистолета ми и се е опитал да го насочи към теб. Само две неща ме озадачават. Как си смятал да убиеш Уилър, преди той да посегне за пистолета ми и да ти даде блестящата идея за самоубийството? И защо трябваше да убиваш Рейни? Може би защото не е бил толкова вярно куче, колкото си мислел? Имам една идея по този повод… Рейни не успя да ме улучи при първия си опит за покушение, и ти си му теглил камшика, и то така, че Рейни се обидил и свил мангизите, които взел за снимките на Емил Пери. Отишъл си на арената да го убиеш и си ме засякъл. Видял си удобен начин да припишеш убийството му на мен и си обещал на двамата свидетели огромно възнаграждение, ако дадат показания срещу мен. Нямал си спирачки, братче. Всичко Се е нареждало по твоему. Готов съм да се обзаложа, че имаш и фалшиво алиби за онази нощ. Велда ми каза, че те е нямало до полунощ… имал си някакъв важен разговор. Стигнало ти е времето, нали?