— Мислех, че мога да го направя. Мислех, че мога да те убия, Джун. Не мога. Някога в живота ми имаше друга жена. Ти ми напомняш за нея. Вече на няколко пъти забеляза омразата на лицето ми… Мразех нея. Обичах я и я убих. Застрелях я в стомаха. Да, Джун… Не съм мислил, че ще ми е толкова трудно да убия друга жена, но това е така. Няма да умреш тази нощ. Ще те закарам в полицията и ще правиш това, което ти казвам. Седиш и се смееш. Мислиш, че ще се отървеш. Обещавам ти, че ще направя всичко, за да се провалиш.
Тя стана от креслото.
След това адът се отприщи. Тя ме хвана за ръката и заби юмрук в носа ми. Отхвърчах назад. Нямаше време да вдигна ръце и се натресох в стената. Напълно зашеметен. Дяволът ме бе хванал за шията и едно коляно намери слабините ми. Изкрещях и удвоих сили, за да разчупя хватката на врата си. Нещо ми подсказа да изхвърля крак нагоре и в следващия момент тя се оказа върху мен, опитвайки се да издере очите ми с нокти.
Отместих глава и усетих, че кожата се смъква от лицето ми. Свих юмрук и го изпратих в носа й. В устата й потече кръв и тя изпищя. Опита се да стане, като удряше, риташе и се извиваше, за да се освободи, но аз я държах и пресовах лицето й с юмрук, докато тя не се изтърколи от мен.
Обаче не се отказа от борбата. Стаята кънтеше от животински викове, а ръката ми бе извита отзад в мъртва хватка с такава сила, че петите ми се бяха отлепили от пода. В гърба ми се заби коляно и започна да си пробива път към гърдите ми. Спаси ме единствено яростта ми. Тя потече във вените ми и ми даде сили за едно огромно, последно усилие, което ме освободи от желязната хватка, и Джун се оказа пред мен. Опита се още веднъж да мине отзад, но аз подскочих, за да я посрещна и я хванах за дрехите, за да я задържа близо до себе си.
Тя се изви мощно, раздаде се силен звук на разкъсваща се тъкан и халатът й остана в ръцете ми. Джун се впусна през стаята чисто гола, с изключение на обувките с високи токове и найлоновите чорапи. Тя протегна ръка през масата, за да отвори чекмеджето, и го отвори достатъчно, за да видя блестящия метал на револвера, който се опитваше да измъкне оттам.
Но моят се оказа по-бързо в ръката ми и аз казах дрезгаво:
— Стой спокойно, Джун!
Тя замръзна на място, нито едно мускулче не помръдваше на това прекрасно тяло. Ръцете й все още се намираха на чекмеджето, само на няколко инча от оръжието. Нямаше нужда да й се напомня, че не трябва да го пипа.
Оставих я да стои в тази поза, в тази смешна и срамна поза, докато вдигах телефона от вилката на стената. Трябваше да се уверя в едно нещо. Обадих се в Справки, дадох адреса на Клайд и получих номера на телефона му. Трябваше да приложа доста усилия, за да убедя полицая отсреща да даде слушалката на Велда. Зададох й само един въпрос и тя отговори веднага. Каза, че Клайд е бил намерен мъртъв в мазето. Моят приятел, шведът, го е халосал неизвестно защо с ръжена, когато той опитвал да се измъкне навън. Клайд не беше ходил в офиса! Тя продължаваше да задава въпроси, когато затворих телефона.
Сега всичко бе свършило. Бях открил защо, бях открил как, сега знаех и кой. Мъртвите можеха да бъдат мъртви завинаги. Сега отмъщението беше мое.
— Обърни се, Джун! — казах аз.
Един балетмайстор едва ли щеше да го направи по-изящно. Джун балансираше на върха на обувките си и ме гледаше право в зениците, всички дяволи от ада сякаш надничаха през очите й. Желанието за убийство бе толкова могъща сила, че можех да го усетя от другия край на стаята. Юнона, царицата на всички богини, стоеше гола пред мен и кожата й блестеше на светлината.
Утре щях да си получа разрешителното от окръжния прокурор заедно с извиненията му. Утре Ед Купьр щеше да направи големия си удар. Но това щеше да бъде утре, а сега все още беше нощта на моето отмъщение.
Погледнах през Олимп и се втренчих в Джун.
— Трябваше да се сетя за това, Джун. Идваше ми на ум всеки път, когато обръщаше тези големи прекрасни очи към мен. Знаех го винаги, когато предлагаше някоя от малките си любовни игри, а след това изтръпваше от страх, защото не смееше да ги продължиш. По дяволите, знаех го през цялото време, но не можех да повярвам. Как можах да допусна това да се случи точно с мен, с мъж, който обича жените и който познава всичките им хитрини? Съгласен съм, вие с Клайд сте имали бизнесменско споразумение. Но кой кого е издържал, Джун? Ти ли си причината, поради която Велда възбуди толкова много Клайд? Господи, какъв задник съм! Трябваше да се сетя още в деня, когато ме заведе на вечеря в онова проклето заведение. Там имаше една лесбийка, която те последва в дамската тоалетна. Бих могъл да се обзаложа, че сигурно се е ритнала отзад, когато е разбрала, че ти не си по-добра от нея. Това беше роля, която те устройваше съвършено. Толкова добре я играеше, че тези, които знаеха за нея, не смееха да говорят. Аз, Майк Хамър, знам за нея и ще говоря. Ще кажа, че си убила Честър Уилър, защото е побеснял от яд, че някакво момиче го е прецакало, и е решил да го изобличи, убила си Рейни, защото те е лишил от някакви мръсни мангизи, убила си Джийн Тротър, защото е знаела истината, както и Марион Лестър. Не можеше да търпиш някой да те изнудва, защото случайно е научил истината. След това Кони умря, защото стигна до истината, когато намери онзи телевизор в склада на агенцията и разбра, че никога не си го доставяла на Джийн Тротър просто защото тя е била толкова омъжена, колкото и ти. Да, ще разкажа всичко, но преди това ще направя нещо друго.