— Ето ни най-после в Мексико! — изрече с облекчение дон Гутиерес. — Слава Богу!
— Сигурно не възнамерявате да останете дълго тук? — попита дон Луис.
— Колкото е възможно по-малко, сеньор. Знаете колко е важно за мен да отпътувам, преди да е настъпила катастрофата. Отрядите на Хуарес вече обкръжават града от всички страни и скоро Мексико ще бъде обсаден, а аз не искам да прекарам тук обсадата. Нима имаше смисъл да бягам от Вера Крус, излагайки се на толкова опасности, за да се оставя да ме заловят в Мексико?
— Да допуснем, че ще останете тук около осем дни.
— Най-много, макар че ми се иска да заминем по-скоро, ако това е възможно.
— Много добре. В такъв случай смятам за ненужно да влачим багажа ви в града. Най-добре е да го изпратим още утре в Гуадалахара. Пътят в тази посока все още е свободен и пеоните ви ще бъдат вън от всякаква опасност. Когато решите да заминете и вие, ще ви бъде значително по-лесно да се измъкнете от града, ако ви заплашва опасност или арест.
— Не бях се сетил за това. Хрумването ви е чудесно, дон Луис. Още утре моите пеони ще тръгнат за Гуадалахара. Те няма да изминават дневно големи разстояния и ще успеем да ги стигнем след няколко дни.
— Добре, този въпрос е вече решен! Да, искам да ви кажа още нещо… Съветвам ви да оставите при себе си двама от пеоните си: онези, които дон Мигел нае преди заминаването ви.
— Карнеро и Педросо? — проговори дон Мигел.
— Да.
— Признавам, твърде малко ги познавам, но и малкото, което знам за тях, не ми вдъхва доверие.
— Затова пък аз ги познавам достатъчно добре: тези двама негодници, в някои случаи, признавам, твърде полезни, са достойни за обесване. Трябва да ги държите постоянно под око. Послушайте ме, дон Гутиерес, оставете ги с вас.
— Ще постъпя така, както ме съветвате, сеньор.
— Е, след като обсъдихме всички въпроси, време е да ви пожелаем лека нощ, дон Гутиерес — каза французинът и стана. След него стана и дон Мигел.
— До утре, сеньори — отвърна дон Гутиерес, като ги изпращаше до вратата. — Надявам се да получа от вас добри новини.
— Ще се постараем, сеньор.
Двамата мъже се сбогуваха и напуснаха стаята.
Беше вече девет часът. Нощта изглеждаше прекрасна — една от онези светли и прозрачни нощи, съвсем непознати за нашия климат. Тъмносиньото небе сияеше с неизброимо множество ярки звезди. Лек ветрец поклащаше тръстиката в езерото и тя се люлееше с тайнствен шепот.
Известно време мъжете повървяха смълчани един до друг.
— Какво ви е, дон Мигел? — запита най-сетне французинът. — Изглеждате някак особено потиснат.
— Наистина ми тежи нещо на душата, дон Луис — отвърна унило младият човек.
— Не разбирам какво би могло да помрачи настроението ви така внезапно.
— Защото нищо не знаете, сеньор — отвърна дон Мигел, като се опитваше да сподави въздишката си.
— Ще зная, ако ми кажете — възрази французинът.
— Защо да скривам от вас това, което твърде скоро може би ще научите от другиго?
Но какво има, приятелю. За Бога, кажете ми. Вие просто ме плашите!
Бяха стигнали почти на ъгъла на Пласа Майор. Той сияеше в многоцветни светлини. Прекарали деня затворени в домовете си поради горещината, хората се тълпяха на площада и вдишваха блажено свежия нощен въздух.
— Искате ли да влезем в това кафене? — предложи дон Мигел. — Там можем да поговорим по-спокойно, отколкото сред това множество.
— Както желаете.
Влязоха в заведението, където се продаваха и разхладителни напитки, и седнаха на една, масичка до вратата. Дон Мигел поръча за двамата ликьор от тамаринди[5] и като изчака сервитьорът да се отдалечи, каза:
— Приятелю, време е да споделя това, което ме измъчва така силно: аз излъгах вуйчо си.
— Вие сте излъгали? Вие? — извика дон Луис. — Не сте способен на такова нещо!
— Благодаря ви — отвърна младежът с горчива усмивка. — Но за жалост е истина. Излъгах го, но не съм виновен за това — побърза да прибави той.
— Признавам, че не ви разбирам добре и чакам да хвърлите малко светлина в този хаос — каза дон Луис.
— Моят баща не е в Мексико и няма да дойде тук… Той не може да дойде.
— Какво говорите?! — извика учудено французинът.
— По заповед на губернатора на Сонора баща ми е задържан в асиендата Агуас Фрескас[6]. Той е под наблюдение и не само не може да помогне на вуйчо ми да избяга, но сам се нуждае от неговата помощ. А сега ме посъветвайте какво да направя?