— Кръгличка сума.
— Например? Десет, сто, петстотин пиастъра? Все са добри пари, но смятам, че сумата трябва точно да се определи.
— Харесва ми, че така сериозно се отнасяте към работата си, кабалеро.
— Винаги изпълняваме почтено задълженията, които поемаме, но затова трябва да се запознаем предварително и с най-дребните подробности.
— Голямо удоволствие е да се работи със сериозни хора като вас, сеньори, и аз ще удовлетворя вашето напълно справедливо любопитство. Под кръгла сума разбирам хиляда унции злато, или седемнадесет пиастъра.
— О! О! — възкликнаха те, видимо силно заинтересувани. — Хиляда унции за двама ни!
— Съвсем не, сеньори. По хиляда унции за всекиго!
Зашеметени от това, което чуха, бандитите хвърлиха недоверчив поглед към чужденеца. Той ги гледаше спокойно усмихнат.
— Е тогава — изрече Педросо, като забърсваше с ръка изпотеното си чело — нека да поговорим. Нали не се шегувате?
— Говоря съвсем сериозно.
— Наистина ли обещавате да дадете на всекиго от нас по хиляда унции злато?
— Наистина.
— Тогава пръв ще ви дам пример за откровеност.
— Слушам ви.
— Вие, разбира се, не повярвахте, че случилото се преди час е било недоразумение, кабалеро. Знаете много добре, че искахме да ви ограбим.
— Разбрах, естествено, и трябва да призная, че съм във възторг от вашата ловкост.
— Ласкаете ме, кабалеро — скромно рече Педросо. — Но нека поговорим сега за работата.
— Добре, говорете.
— И така, от опита ни да ви ограбим и от това, което разказахме за себе си, навярно вече имате ясна представа що за хора сме.
— Да.
— Вече знаете, че сме готови да накълцаме първия срещнат за сто пиастъра, а при нужда и за по-малко.
— Не се съмнявам, сеньори.
— Тогава как да си обясним, че ни предлагате такава огромна сума?
— Това е моя тайна, сеньори. Приемете, че правя това, за да съм спокоен, че винаги ще мога да разчитам на вашите услуги без уговорки и колебания. А сега нека видим дали приемате моите условия.
— Не ще и дума, съгласни сме на всичко, каквото пожелаете… Само едно нещо ни смущава…
— Какво е то?
— Как ще получим парите, кабалеро? Моля, не ни разбирайте погрешно, но нямаме честта да ви познаваме и не знаем кой сте… Работата преди всичко… За да се хвърлят две хиляди унции за някакъв каприз или за отмъщение, човек трябва да е ужасно богат… Срещата ни е съвсем случайна, а щом сключваме такава сериозна сделка, наложително е да се запознаем и с всички подробности, за да сме уверени, че ще ни се заплати според уговорката.
— Сеньор Педросо, разсъждавате превъзходно и аз приемам всяка ваша дума. Ще добавя само, че след няколко минути ще получите увереността, която желаете, но преди това ми разрешете да ви запозная с условията, които смятам да ви предложа. Естествено, вие имате право да не ги приемете, ако не ви допаднат.
— Говорете, кабалеро, слушаме ви.
— Ето условията ми: безпрекословно да изпълнявате всяка моя заповед, каквато и да е тя. Заповедите ще ви се предават устно от доверен човек, когото можете да познаете по халката на вратовръзката му. Ако случаят ни срещне някъде, ще се правите, че не се познаваме и няма да ме заговаряте, ако сам не ви разреша това. При всяка изпълнена от вас задача ще получавате по двадесет и пет унции, без да се смятат обещаните две хиляди, които ще ви изплатя, когато няма да имам повече нужда от вас. Съгласни ли сте?…
— Съгласни сме, кабалеро — отвърнаха двамата индианци. — Ще бъдете ли така добър да ни покажете халката.
— Ето я! — Непознатият посочи халката, която стягаше неговата вратовръзка.
— Добре. Бъдете спокоен, сеньор, ще го познаем — каза Педросо.
Непознатият бръкна в джоба на куртката си, извади същата оная кесия, която преди час Педросо се бе опитал да отмъкне, и хвърли на масата шепа монети.
Бандитите следяха движенията му с разширени от алчност очи.
Като разпредели златото на две купчини, непознатият каза:
— Вземете ги, давам ви по двайсет и пет унции предплата.
Индианците скочиха, грабнаха златото и го скриха с такава бързина и ловкост, че накараха непознатия да се усмихне. Той извади от окачената на врата си със стоманена верижка торбичка половинката от френска златна монета. Отрязаната част на монетата имаше особени очертания. Непознатият им я подаде:
— Сега трябва да отидете във Вера Крус и да предадете тази монета на богатия английски банкер Лисарди.