— Да изпрати Ваконда успех в лова на моите братя Червените бизони — каза той със спокоен и тих глас. — Приятелят им желае да седне до техния огън и да изпуши с тях лулата на мира.
— Добро ти желаем, Пантера — важно отговори един от вождовете. — Защо моят брат, белоликият воин, се промъква като страхлив заек, за да се доближи до лагера на неговите приятели, Червените бизони? Вождовете го чакат да дойде и да седне при тях.
— Не постъпих добре, вожде — каза французинът, — но скоро разбрах това и смело влязох в лагера на моите братя.
— Добре е направил Пантерата.
Луи Морен хвърли пушката си на земята, седна пред огъня и взимайки предложената му лула, започна да пуши, като подражаваше на своите гостоприемни домакини.
Глава VII
Червените бизони
Непознатият, търсещ гостоприемство при вождовете на някое индианско племе, седне ли до огъня на съвета, веднага става свещен за всички воини на това племе. Никой няма право да го разпитва и ако не желае да каже защо е дошъл, той има пълно право да не направи това.
Луи Морен изпуши лулата си, а след това, като изтърси от нея пепелта, я предаде на индианеца и тогава реши да заговори.
— Много луни изминаха, откакто аз се разделих с моите братя в тяхното зимно убежище, но Червените бизони не са ме забравили и това много ме радва.
— Червените бизони нищо не забравят — загадъчно отговори един от вождовете. — Пантерата е ходил на лов с моите млади хора, дълго е спал до тях в пустинята по време на големия лов, сражавал се е с нашите храбреци против враговете ни, апачите… Ние обичаме Пантерата.
— Благодаря ви, главатарю. Значи не се излъгах, когато в мене се появи желанието да се приближа до огъня на съвета на Бизоните.
Едва доловима усмивка заигра по тънките устни на вожда.
— Пантерата говори в този момент не така, както би трябвало да говори честният ловец — каза той. — Опосум не е баба, която могат да измамят с лъжливи разкази… Опосум е мъдър и велик вожд на своето племе; бледоликият ловец проникна в лагера на Бизоните като алигатор… Той съвсем не е мислил да изпуши лулата на мира при огъня на съвета, а е дошъл да узнае кой е запалил огъня, който свети нощем като звезда… Моят брат се реши да се яви едва тогава, когато пеенето на птицата му доказа, че неговото присъствие е известно на вожда… Добре ли го казах? Какво ще отговори Пантерата?
Французинът, съвсем учуден, че хитрият индианец така лесно го разкри, почувствува отначало смущение, но веднага се съвзе.
— Добре го казахте, вожде — рече той. — Кой може да излъже такъв мъдър вожд като Опосум? Аз действително дойдох в качеството на разузнавач, но щом познах Червените бизони, реших веднага да се покажа и да седна заедно с тях при огъня на съвета, защото нямаше вече от какво да се страхувам.
Вождовете се поклониха мълчаливо.
Луи Морен продължи:
— Зная, че вече настъпва времето, когато индианските племена обикновено започват лова.
— Вече пет пъти изгрява слънцето, откакто Червените бизони са напуснали зимното си убежище — отговори Опосум.
— Аз зная колко са мъдри и предпазливи моите братя и видът на техния огън не може да не ме учуди.
— Секирата на войната е заровена между команчите, павианите и апачите… Техните воини ще бъдат на лов заедно.
— Тази новина изпълва с радост моето сърце, вожде, и ми дава смелост да се обърна към теб с една молба.
— Ушите на вожда са отворени, гласът на Пантерата им е приятен, бледоликият ловец може да говори.
— Аз служа като водач на хора от моя цвят — продължи французинът.
— Те са общо двадесет и един човека, в това число и двете млади момичета с очи на газела, прекрасни като девата на първата любов… Опосум ги е видял.
— Моят брат знае всичко — каза французинът.
— Червените бизони са пълни господари на саваната; никой не може да се скрие от техните очи.
— Тези пътници отиват за Сонора и искат само да преминат пустинята, без да се спират никъде за дълго… Опосум сам каза преди малко, че племето на Червените бизони ме счита за свой приятел.
— Пантерата всякога е бил добър приятел и верен съюзник на команчите. Какво му е нужно сега от Червените бизони? Те всичко ще направят за него.
— Благодаря, вожде — каза французинът, зарадван от тези думи. — Макар и да бях уверен, че именно този отговор ще чуя от моите братя команчи.
— Неблагодарността е порок на бледоликите — многозначително каза вождът. — Благодарността е добродетел на червенокожите.
— Това е истина, главатарю, но кълна се в Бога, че ако някога имаш нужда от помощта на моята карабина, аз не ще ти изменя.