— Карабината на моя брат бие далеч и вярно — с усмивка каза вождът. — Такава помощ не трябва да се пренебрегва и ако ни е нужен Пантерата, ние ще го извикаме… Пантерата иска томахавката на войната между Бизоните и неговите бели приятели да бъде заровена. Добре… Щом моите млади воини ми съобщиха, че Пантерата пътува с кервана, аз захвърлих томахавката така далеч, че никой не ще може да я намери… Моят брат желае ли още нещо?
— Да, главатарю, бих желал също така дружелюбно да се отнасят с нас и другите индиански племена.
— Те вече са предупредени; пътят е свободен; моят брат не ще срещне никакви врагове, освен бледоликите.
— Как! Ти и това знаеш? — извика Луи, вдървен от учудване.
— Нима сме деца? — възрази вождът. — Гледахме скрити как минахте реката. Моят брат и неговите приятели храбро се сражаваха.
— Да — каза французинът, — само че сега бледоликите, за които говори моят брат, не са вече страшни за нас. Те като зайци избягаха в големите селища на бледоликите и по всяка вероятност вече не ще дръзнат да проникнат в пустинята.
Индианският главатар сериозно поклати глава няколко пъти.
— Младият воин винаги е длъжен да бъде готов да се сражава — отговори той, — ако знае, че мокасините на войната вървят по една и съща пътека с него и вървят по неговите следи… Пантерата е мъдър и опитен воин и той ще обмисли както трябва думите на Опосум.
Луи Морен знаеше, че когато индианците започнат да говорят със загадки, никаква сила на света не е в състояние да ги накара да открият картите си и затова не се и опита да разпитва. Думите на вожда обаче му даваха да разбере, че неговите врагове все още не считаха играта за загубена и поради това той трябва да удвои своята бдителност.
— Добре — каза французинът, — думите на моя брат проникнаха в ушите ми; няма да ги забравя.
След това той стана, взе пушката си и се приготви да тръгва.
— Моят брат вече си отива? — запита Опосум.
— Да, време е, главатарю. Отдавна излязох от лагера и сега трябва да побързам.
— Гостът го изпраща Ваконда; той има право да остане или да си отиде, както му е угодно… Нека моят брат се върне в своя лагер… Червените бизони пак ще се видят с Пантерата, преди той да напусне саваната. Прощавай!
— Прощавай! — отвърна французинът и като се поклони на индианските вождове, метна пушката на рамо и тръгна.
Французинът излезе от лагера на червенокожите около два часа през нощта и тъй като вече нямаше защо да бъде предпазлив, тръгна по права линия към лагера.
Дон Мигел не бе лягал и очакваше неговото завръщане. Продължителното отсъствие на французина бе започнало много да го безпокои и беше разбираемо, че като го видя, той се забърза насреща му.
— Е? — запита младият човек французина. — Какво ново, приятелю мой?
— Твърде много — отговори французинът.
И той разказа на дон Мигел всичко, което се бе случило.
— Тогава ние сме спасени — каза дон Мигел, като изслуша разказа на Луи Морен.
— Още не съвсем — отговори французинът замислено. — Ние имаме и други врагове.
— От тези врагове няма защо да се страхуваме повече — възрази младият човек. — Убеден съм, че дон Рамон е много предпазлив и за нищо на света не би рискувал да тръгне след нас в пустинята.
— А аз пък мисля, че дон Рамон е тук и скоро ще ни се обади… Двусмислените намеци на Опосум ме накараха да се замисля. По всяка вероятност индианският началник знае нещо по този повод, само че той, кой знае защо, не иска да ми го каже.
— Коя ли ще е причината?
— Да. Тъкмо това е характерната черта на всички индианци — те обичат да обгръщат в мъгла своите думи, даже най-искрените…
— Странен характер наистина! — проговори дон Мигел с недоволен тон. — Но къде тръгвате пак? — прекъсна думите си младият човек, виждайки, че Луи Морен се отдалечава.
— Щом сме в саваната — отговори французинът, — трябва засега да забравим навиците на цивилизованите хора и да следваме обичаите на траперите и горските скитници… Искам да се възползувам от съня на вашия вуйчо и братовчедките ви и да устроя съвет с моите канадски ловци по индиански маниер… Съветът на четирима такива опитни хора струва във всеки случай повече от мнението на един човек.
— Ще ми позволите ли да присъствувам на този съвет?
— Бъдете добър и останете тук; скоро ще се върна.
На французина му трябваха само няколко минути, за да събуди канадците. Те веднага скочиха на крака и се приближиха до кладата, където седеше дон Мигел.