— Приятели — каза Луи Морен, като запуши с лулата си, и всички останали последваха примера му, — аз ви събудих, за да се посъветвам с вас какво ще трябва да направим, за да се доберем до целта на нашето пътуване невредими.
— Говорете, господин Луи — отговориха ловците, — ние ви слушаме.
Отначало французинът им съобщи защо именно дон Гутиерес трябваше да напусне Вера Крус с дъщерите си; напомни им за всичко, което се бе случило по време на дългия път от Меделен до Рио дел Норте и за нападението на дон Рамон и дон Ремиго. После им разказа за посещението си в лагера на Червените бизони и за онова, което той можа да узнае от разговора си с вождовете на племето.
— Признавам ви — добави той в заключение, — че всичко това ме кара сериозно да се замисля… Опосум е мъдър и опитен воин; неговите двусмислени намеци ми дават пълно основание да се боя от някой капан, но не от страна на индианците, а от страна на белите; на мен ми се струва, че въпреки голямата загуба, причинена от нас на враговете ни, те още веднъж ще се опитат да ни вкарат в примка, което ние, разбира се, трябва да се опитаме на всяка цена да избегнем.
Канадците мълчаливо изслушаха разказа на французина. След това си размениха погледи, като че ли се съветваха и Сан Армандо, изваждайки лулата от устата си, отговори със сериозен тон:
— Господин Луи, това, което ни казахте, е много сериозно. Напълно съм съгласен с вас и мисля, че дон Рамон не ще се откаже от замисления си план да ни плени… Ако в лагера бяхме само мъже, то би могло и да не се обръща внимание на това, но с нас има дами и затова нашето положение се променя и става сериозно. И аз както от мое име, така и от името на моите другари ви заявявам, че вие можете напълно да разчитате на нас; ние ще ги защитаваме до последна капка кръв! Сега постарайте се да ни съобщите вашия план.
— Благодаря ви, приятели мои — каза французинът с вълнение, — вашите думи никак не ме учудват — аз знаех това и по-рано. Мисля, че преди всичко, ще трябва добре да изследваме саваната и да се помъчим да узнаем дали наблизо няма шпиони, а после, ако се окаже, че враговете все още продължават да ни преследват, ще изменим тактиката: ще ги нападнем ненадейно и ще ги избием, ако това се окаже възможно…
— А младите момичета? — прекъсна дон Мигел французина.
— Младите момичета — отговори Луи Морен — ще оставим в лагера под охраната на половината пеони.
— Този план би бил добър, ако ни предстоеше да си, имаме работа с червенокожите — възрази Сан Армандо, — но ние ще се сражаваме с най-отчаяните бандити, които са много повече от нас, и те ще ни направят на пух и прах.
— Ако можехме да имаме съюзници, тогава работата би била друга — каза Мечето.
— Да се намерят съюзници тук, е твърде трудно — отговори Луи Морен.
— Ха! — възрази Мечето. — А според мене съвсем не е така трудно, господин Морен… Какво ще стане, ако някой от нас отиде в асиендата на шурея на дон Гутиерес и доведе оттам помощ?
— Предложението действително е много добро, само че за това ще трябва доста време.
— Най-много осем дена, за да се стигне до там и обратно.
— Помощ може да се намери много по-близо — неочаквано се обади един нежен и приятен глас.
Ловците изненадани се обърнаха. До тях стоеше Сакрамента, спокойна и усмихната.
— Извинете ме, сеньори — с кротък глас каза тя, — че по такъв начин се намесвам във вашия сериозен разговор; но тъй като вас най-много ви притеснява моята участ и тази на сестра ми, струва ми се, че имам право да се намеся, и се надявам да не сметнете това за нескромност от моя страна.
— О, сеньорита, защо дойдохте? — каза й французинът тъжно.
— Дойдох — отговори тя, — защото вие сте храбри и честни ловци, рискувате заради нас живота си и затова съм задължена да ви кажа, че ценя вашата преданост.
Глава VIII
Сакрамента
Младото момиче с усмивка на уста влезе в кръга и сядайки на тревата между французина и дон Мигел, каза:
— Продължете, моля ви, сеньори; аз повече от всички съм заинтересувана от успеха на вашите проекти и е напълно справедливо да ги узная. Освен това, макар и слаба жена, аз все пак може и да ви бъда от полза.
— В това съм уверен, сеньорита — отговори Луи Морен, — но все пак ми се струва, че щеше да е много по-добре, ако не бяхте взели участие в нашия съвет, даже и не трябваше да знаете за него.
— Не ми се сърдете, дон Луи — каза Сакрамента, протягайки му с усмивка малката си ръка, — случаят нареди всичко.
— Именно това ме огорчава, сеньорита!.. Вие сте чули всичко и сте си съставили преувеличена представа за всички тези опасности…