— Но защо, дон Луи?
— Кълна се в честта си — намеси се в разговора Сан Армандо, — но според мене даже би било срамно да се скрива всичко това от вас, прелестна госпожице!.. Вие имате пълно право да седнете при огъня на съвета… Даже команчите, най-мъдрите от всички индианци, и те в особено сериозни ситуации винаги охотно изслушват съветите на жените. Защо и ние да не последваме техния пример? Освен това аз съм убеден, че вашето участие ще ни донесе полза и вие ще ни дадете добър съвет.
— Благодаря ви, сеньор — отговори младото момиче, усмихвайки се. — Аз съвсем не претендирам за нещо подобно, но ако ми позволите да взема участие в съвещанието ви, ще се постарая да имате полза от това.
— Вие ни казахте, братовчедке — забеляза дон Мигел, — че бихме могли да намерим помощ недалеч оттук.
Младото момиче се усмихна и заплашвайки братовчед си с пръст, каза:
— Вие ме карате да говоря само за да ме накажете за моето самохвалство… Приятелите или съюзниците, на помощта на които аз разчитам, това са команчите, при които дон Луи е ходил тази нощ.
Французинът поклати глава в знак на съмнение.
— Вие се увличате в неосъществима мечта, сеньорита — възрази той. — Червените бизони няма да ни помогнат… Техните уклончиви отговори на моите въпроси не оставят в мене никакво съмнение и не дават никакви надежди.
— Напълно ли сте убеден в това, дон Луис?
— Толкова съм убеден, сеньорита, че даже не бих рискувал отново да се покажа в техния лагер, тъй като сигурно ще получа отказ.
— А те са се отнесли с вас твърде дружелюбно, когато сте били при тях.
— Това е истина, но това са такъв вид приятелски отношения, които никога не отиват по-далеч от обикновена размяна на думи.
— При всичкото ми уважение към вашия опит и познания за пустинята и нейните обитатели аз ще ви кажа, че според мене се лъжете… Според вашите думи вие някога сте оказали големи услуги на тези индианци и аз не искам да вярвам, че те не са ви признателни за това.
— Индианци и признателност! — вметна французинът, клатейки глава.
— Да, те са много по-признателни, отколкото са белокожите — бързо го прекъсна Сакрамента. — Аз много бих желала да се убедя в това.
— Какво искате да кажете?
— Нищо особено. Казах това, защото искам да отида и да им поискам помощ, от което вие, не зная защо, така решително се отказвате.
— Нима искате това, сеньорита? — запита французинът с учудване.
— А защо не? Ще отида при тях в лагера, дон Луис, ако вие бъдете така любезен не да ме изпратите до там, не, а само да ми покажете пътя.
— Но това е безумие, братовчедке! — проговори дон Мигел. — Те ще ви убият!
Луи Морен сложи ръка на рамото му.
— Не, от това няма защо да се боим. Индианците не убиват жени; те се отнасят към тях с уважение, а освен това гостоприемството у тях се счита за свещен дълг… А после, кой знае, може пък този опит на Сакрамента и да сполучи…
— Мислите ли? — промълви младото момиче.
Сакрамента като че ли се замисли за минута, а след това, обръщайки се към французина, с развълнуван глас му каза:
— Дон Луис, аз искам да отида в лагера на индианците.
— Нима сериозно сте намислили да идете при тях, сеньорита? — запита французинът, поразен от тази настойчивост на младото момиче.
— Да, да! — отговори тя. — Те и само те, ако поискат, могат да ни спасят!.. Аз трябва да отида при тях.
— Не го правете, сеньорита!.. Това е чисто безумие!
— Кое наричате вие безумие, дон Луис? — запита младото момиче, гордо вдигайки глава.
— Това, което сте намислили — отговори французинът.
Сакрамента презрително сви рамене.
— Нима вие се боите даже да ме изпратите? — с иронична усмивка запита тя.
— Аз не заслужавам подобни упреци, сеньорита! Говоря ви така само затова, защото сте си съставили лъжлива представа за нашето положение… То е лошо, даже твърде лошо, с това съм съгласен, но все още не е отчаяно. Недостигът от хора при нас се заменя от храбростта, опитността и хитростта. Ако тези три средства не сполучат, тогава, сеньорита, аз пръв ще ви напомня за вашето желание да опитате щастието при индианците. Сега това би било даже и ненавременно, защото индианците могат да сметнат подобна мисъл за проява на позорна страхливост от наша страна, а след няколко дни същото това в техните очи би било напълно естествено и те ще се отнесат към нашата молба благосклонно. До тогава, сеньорита, ви моля да предоставите на нас, мъжете, изключителната грижа да охраняваме вашата безопасност, която ни е тъй скъпа и която ние, повярвайте, ще съумеем да ви гарантираме, без да ви подхвърляме на подигравките и кой знае, може би и оскърбленията на хора, характерът и нравите на които са ви съвсем неизвестни.