След това французинът обходи целия бивак и като се убеди, че всичко е наред и всички са по местата си, извика един от канадците.
— Безразсъдни! — повика го той.
— Какво желаете, господин Луи? — отговори последният приближавайки се.
— Вземете пушката и се спуснете в равнината на разузнаване: искам да зная какво става във високата трева.
— Това ще узнаете не по-късно от половин час, господин Луи.
След това канадецът прескочи окопа и се скри в шубраците.
Разузнавачът се завърна, както бе обещал, след около половин час.
— Е, елате по-скоро и разкажете какво узнахте?
— Всичко, каквото е нужно, господин Луи.
— Тогава говорете по-живо!
— Това са червенокожи.
— Червенокожи? — учудено повтори Луи Морен, тъй като след разговора с Опосум бе уверен, че вече няма защо да се опасява от нападение от тяхна страна.
— Да, господин Луи, червенокожи, това зная положително — минаха край мене така близко, че едва не ме докоснаха с лактите си.
— Дявол да го вземе! А много ли са?
— Доколкото можах да сметна, около сто души.
— Толкова много! — прошепна французинът.
— Да — безгрижно проговори канадецът. — Ние неведнъж сме имали работа с цели племена.
— Това е така — отвърна Луи мрачно, — но тогава всички бяхме ловци, свикнали с пустинята. Видяхте ли ги как са боядисани?
— Не можах да разгледам към кое племе принадлежат, но са боядисани така, както са боядисани индианците, отправяйки се на война.
— Имат ли огнестрелно оръжие?
— На това мога да ви отговоря с увереност — имат пушки.
— Всички?
— Да, господин Луи, всички. Изглежда, че това са големи храбреци… Не видях нито едно копие.
— Това е странно! — прошепна французинът, мърморейки сам на себе си. — Толкова много пушки в един индиански отряд.
В тази минута долу, в подножието на хълма, шубраците се раздвижиха и се появи един индианец, размахващ бизонова кожа в знак на мир.
— Аха! — каза Луи. — Парламентьор! Да видим какво иска този мерзавец. Странно! Този индианец ми се вижда подозрителен… Отваряйте си очите добре, приятели, и ви моля да не стреляте без моя заповед. Безразсъдни — каза той след това, обръщайки се към канадеца, — покажете му се и поговорете с този воин.
Безразсъдни се покачи на окопа и обръщайки се към червенокожия, му каза:
— Какво желаеш, войне? Защо не си вървиш спокойно по пътя, а ни разбуждаш в такъв ранен час?
Глава XII
Пристъп
— Ти вожд ли си? — запита индианецът, вместо отговор на зададения му въпрос.
— А ти? — подигравателно го запита на свой ред канадецът.
— Аз съм вожд!
— Толкова по-добре за вас — тогава значи и аз съм вожд… Е, какво желаете от нас?
— Да седна при огъня на съвета на моя брат и да запуша с него лулата на мира.
— А твоите другари какво ще правят през това време?
— Аз съм сам — с уверен тон отговори индианецът.
В тази минута цяла тълпа червенокожи излезе от гъсталака и се хвърли към окопа, надавайки ужасни викове наред с гърмежите от пушки.
Безразсъдни падна, сериозно ранен. Боят започна, но благодарение на предпазните мерки, взети от мексиканците, червенокожите въпреки стремителното си нападение бяха посрещнати от убийствен огън и се видяха принудени да отстъпят.
Всичко това стана почти мигновено.
Нападението, а после бягството и изчезването на червенокожите бяха толкова бързи, че внезапно дълбоко безмълвие замени шума на битката и ако пътниците не бяха видели пред себе си трима от своите приятели, търкалящи се в предсмъртни гърчове на земята, можеше да им се стори, че всичко това е било сън.
Виковете и гърмежите на индианците събудиха дон Мигел и дон Гутиерес, а след това изпод навеса се показаха и младите момичета, треперещи от страх.
Странно подозрение се бе появило в главата на французина и той много искаше да си го изясни.
— Каквото и да казваме, тук не е минало без участието на дон Рамон — каза той накрая и обръщайки се към дон Мигел, добави: — Слушайте, аз ще изляза от лагера… Това е необходимо… Няма да се бавя много. През това време вие се отбранявайте и по никакъв начин не рискувайте да напускате лагера! Враговете, които ни нападнаха, са много по-страшни, отколкото мислите… Аз сам ще отида на разузнаване. — А Когато дон Гутиерес и дон Мигел започнаха да му възразяват, той сурово им каза: — Нито дума повече!.. Сега е скъпа всяка минута!.. Прощавайте!.. Сан Армандо, вървете с мен!
Ловецът прескочи окопа и се скри заедно с канадеца.