— Но ако те видят, Аноуи? — попита тя сега изпълнена със страх.
— Писангът ме прикрива, слънце на моето сърце. Кажи, обичаш ли ме още?
— Повече от хиляда живота!
— Но все пак искаш да тръгнеш с отцепника?
— Не, никога! Аз нося под дрехата си кама. Тя щеше да прониже сърцето ми веднага щом Маори ме докоснеше, повярвай ми, Аноуи!
— Познавам те и ти вярвам! Искаш ли да си останеш моя жена?
— С какво удоволствие, но не може!
— Може. Иди спокойно с него при чуждия свещеник. Аз ще дойда и ще говоря. И не помогнат ли думите ми, внимавай, когато те отвеждат към Папеете. Извикам ли името ти, скачаш в моето кану. Съгласна ли си?
— Да.
— Тогава не се страхувай от думите и действията на бледия митонаре. Той не може да навреди на нашия съюз, защото е сключен от нашия жрец, така че нека и благословията му се стече като нищо в морето. Сбогом, Манина, йоранна, йоранна, прекрасна моя жено!
Писангът вън прошумоля. Аноуи се беше оттеглил.
Флотилията беше пристигнала в Тамай. Младоженецът стъпи на брега и беше приветстван от Потомба с «добре дошъл». Гостите се разположиха под палмите и се насладиха на пълни с мляко кокосови орехи, печени батати и множество вкусни плодове, каквито по онези ширини се раждат в обилни количества.
И ето че отекна тремолото на барабана и се разнесоха звуците на флейтата. Церемонията щеше да започне. Под вечно зелените широколистни дървета беше издигнат един украсен с цветя олтар, при който «бледият митонаре», английският мисионер, чакаше годеницата. Маори влезе в къщата и я доведе.
В този миг през кръга от стоящите наоколо гости си проби път един млад мъж и пристъпи към застаналия близо до олтара Потомба.
— Привет на теб, о, Потомба, татко на моята съпруга! Докато ме е нямало вкъщи, тя е дошла при теб и аз сега идвам да си я отведа обратно.
— Махни се от мен, езичнико! — гласеше отговорът. — Аз вече нямам никаква работа с теб!
Аноуи остана спокоен. Той само сложи ръка на рамото на своята жена и се обърна към свещеника:
— Митонаре, тази жена ми се закле във вярност в черепите на нашите предци. Жрецът на нашия народ ме попита: «Ейта аней ое а фааруе и та ое ватрмна?» (Никога ли няма да напуснеш твоята жена?) и аз отговорих: «Ейта!» (Не!) Потомба ни даде своята благословия. Ти имаш ли правото да ни разделиш?
Мисионерът вдигна очи към небето.
— Като всемогъща майка Светата християнска църква може да взема и дава дъщерите си на когото поиска. Махай се оттук, невернико, за да не се стовари върху теб гневът на Божиите чада!
— Тогава ела, Манина! — отговори той, хващайки я за ръката.
В същия миг Маори го удари с юмрук в лицето и няколко души го уловиха и повлякоха. Той не каза нито дума и не се възпротиви. Но когато стигнаха близо до брега, се отскубна и скочи в кануто си.
— Кажете на Маори, че ще се явя да си взема жената! — викна и загреба в открито море.
Заобиколи острова и стигна до разположеното точно срещу Папеете селце Алфареайтеа. Там пристана и слезе на брега да си купи известно количество малки и големи риби.
Когато сметна, че е настанало подходящото време, качи се пак в плавателния съд и стигна с гребане до едно място, откъдето можеше да обхване с поглед протока между двата острова. Над водата се спусна мрак, нощта настъпи, но вълните около кануто приличаха на прозрачен течен кристал. Той върза една от рибите за парче лико, спусна я във водата и само след кратко време последва рязко дръпване. Една акула беше отмъкнала примамката. След известно време младият мъж хвърли втора риба и продължи така, докато пет-шест акули залудуваха около лодката му.
— Бъдете добре дошли, слуги на ери. Аз ще си отмъстя, а вие ще си получите храната!
Продължи да примамва ненаситните чудовища около себе си, докато трепкащите огньове на приближаващи лодки го убедиха, че флотата отвежда вкъщи новобрачната двойка. Той загреба бавно към тях, следван от акулите.
Далеч пред всички плаваше Маори. Беше се настанил отзад при кормилото, докато Манина седеше отпред на носа. Внезапно той видя пред себе си едно кану, което му препречи пътя. Изправи се.
— Стой, кой е там? — запита.
— Аноуи, за да ти заплати днешния удар! — прозвуча в отговор.
Същевременно приближи лодката по дължина на неговата, два силни среза с острия крие по ликовите връзки на аутригъра и напречните пръти паднаха във водата. Сега Маори при най-малкото движение беше неспасяемо изгубен.
— Манина, насам! — извика Аноуи.