В мрака Джентълмена малко по малко се надигаше на ръцете си и с очи, които не бяха очи на пияница, изследваше под неясното нощно осветление плачещото лице на Тома Льобук.
— Друго нещо? Кое? — промълви той. — За какво друго нещо говориш, Льобук?
— Онова, за което те гонеха. Огромна работа. Много зная по нея, но не всичко. Знам против кого я готвеха, но те не ми казваха истинското име на тоя тип и къде живее. С това бих спечелил стотици хиляди… Стотици хиляди… Ах, ако знаех…
— Да… — промълви Джентълмена. — Ако знаехме!… Аз бих ти помогнал.
— Би ми помогнал, нали? — хленчеше Льобук.
— Да, дявол да го вземе, мога да ти помогна. Има заведения, дето разбулват мистериите… Агенции…
— Знаеш ли такива?
— Дали знам? Че точно така получих пет хиляди франка…
— Ти ми каза, че бил някакъв тип.
— Да, тип от агенция… Каза ми: „Джентълмен, има един господин, който иска да знае кой е Фелисиен, когото току-що затвориха. Започни издирванията си. Ще имаш още толкова пари, след като успееш да установиш.“
Тома Льобук подскочи. Името на Фелисиен го разтърси, макар да беше пиян.
— Каква песен ми пееш? Само за да издириш следите на тоя Фелисиен?
— Да, на тоя, дето е в затвора. И трябва да видя тоя господин.
— Този ли, който ти даде петте хиляди?
— Да.
— Среща ли имаш?
— С шофьора му, който ще ме заведе при него.
— Къде е срещата?
— На площад „Конкорд“ пред статуята.
— Кога?
— След три дни… В четвъртък, в единадесет часа сутринта. Шофьорът му ще държи вестник в ръка… Виждаш ли, мога да ти помогна.
Тома Льобук стискаше главата си с юмруци, сякаш искаше да задържи мислите си, да им придаде форма, да разбере. Господинът с петте хиляди франка?… Не е ли по следите?
Той попита:
— Къде живее този господин? Джентълмена отговори:
— Изглежда, във Везине… Да… Той живее във Везине…
— Разбира се, казали са ви името му?
— Да… Вестниците говореха за него покрай аферата… То е нещо като Таверни… д’Аверни…
Гласът на Джентълмена изглеждаше много отпаднал. Той не каза нищо повече.
Льобук с всички сили се мъчеше да овладее обърканите си мисли и да ги сложи в ред. Всичко беше много мътно. Но тъй като не можеше да си даде сметка за противоречията в разказа, който току-що чу, той долавяше в мрачината две или три по-устойчиви точки с повече светлинка. Около тия точки се съсредоточаваше умът му.
С глава, опряна на гърдите, Джентълмена спеше до Льобук. Горещата нощ тегнеше изпод гъстите облаци. Светлинките на неподвижните лодки блещукаха по повърхността на водата. На другия бряг се съзираха тъмни сгради, грамадата на Трокадеро и сводовете на мостовете. По кея нямаше нито един минувач. Тома Льобук пъхна ръка между жилетката и връхната дреха на Джентълмена и полекичка опипа джобовете му. Едва във вътрешния джоб на жилетката, който беше закопчан с безопасна игла, почувства плътната хартия на банкнотите. За нещастие се одраска доста дълбоко от иглата и това предизвика неговия непредпазлив жест.
Джентълмена се събуди, без да съзнава добре какво е станало с него, и се преви на две. Вече без стеснение, Льобук събра всички сили, но противникът му беше сграбчил здраво ръката, която той искаше да изтръгне.
Съпротивата беше много по-голяма, отколкото можеше да предположи Тома. Ноктите до болка се впиха в месото. И жертвата почна да вика за помощ.
Льобук се уплаши. Разтърси неприятеля си и го потътри по земята. Другият изведнъж се отскубна изпотен. Ала гневът на Льобук го уплаши. Щом дойде малко на себе си, той осъзна, че е правил признания, без да помни какви. И побесня… Когато успя да изтръгне ръката си, и двамата се намираха на самия бряг.
Льобук хвърли поглед наоколо.
Нямаше никой.
Той блъсна Джентълмена, който полетя към водата, и стоя няколко мига с блуждаещ поглед, уплашен от онова, което бе извършил почти несъзнателно. Защо постъпи така? За да ограби Джентълмена ли? Или пък за да му попречи да отиде на срещата, определена от господина с петте хиляди франка?
Видя го долу да се бори с водата, да потъва и отново да изплува. Ала най-после изчезна в дълбочините.
Тогава Льобук се завърна у дома…
По течението Джентълмена за момент изплува на повърхността. Сигурен, че Льобук вече не го гледа, с голяма бързина заплува по дължината на кея — беше отличен плувец. Излезе на брега малко преди моста Гренел.
Шофьорът го чакаше наблизо. Той се качи в автомобила си, смени мокрите дрехи и литна към Везине.
В три часа сутринта Раул беше в леглото си в „Клер Ложи“.
VIII